>
>>
>>>

_________

неохотата си,
охотнико на облачни фигури и концепции (заченъци?] на сняг в сланата,
да сменя проредялата гора с открито поле
я познавам като опакото на лицето си

[съм
две лице - три опако
съм и гримирано в боите на мазох лице натъртено с
наслада)

затова осебесено изричам несъгласията си като лични и обсебвам
и този ред за
point-of-no-return монопърформанса на Кал Непрогледна
в нездраво повторение, че съгласията винаги са
поделена отговорност
(или поредната проглушителна ..утешителна лъжа)

а полетите? ливингстън (чайката], другите? а
онази печална безпомощност на
обезкрилените, избягващи
личното кацане личното реене виражи подхвърчане гракане водачество смяна на ятото
приземяване
умножили вината си за въздържанието от себесност
в прочита на толкова книги книги
книги разпятие и студено опело - направо върху тревата
(непоникналата къса черта на гробовете ни жлътнала в луковиците още от нарциси ириси с ахромасия кипариси ерики и други цветя и блюда за митологични верблюди - осеменители на пустини)?

не тръгвай след мен може да не те водя никъде
нито преди мен
може да не те последвам или приблизително камю
или несполучлив театър на сенките или най-паче
(aх, патици/лебеди/чайки мои) тишината, която -
и другата, която също -
но предпочитам се сива опалесцентна и облачна
наивна като гадание по искри в стратосферата и
безлично себесна като треска от ламперия на прозорец
заместил задълго вратата

една възможна рамка (]

като поемам
цената на allez-retour и
(повтарям на себе си)

мъничко privacy,
private.