Friday, April 20, 2007

'walking proudly in our winter coats'

..онази коприва не ме е напуснала ) - още от времето, когато вървях в нея само по бижуто си от исусов трън, украсяващо хълма, и образуваше чизми от сладостни мехури по никога по-глезените ми глезени

до мястото на времето, за което не остана място
навремето
без съмнение и образи но -
безобразно растяща
високо
парливо облизвайки стъпките и невинна
когато погледът легне в нея,
избуяла до дързост
в поречието на пресъхналата
захранвана с променливия ток на
миазми компоста на дрожди в старото речно легло
сред нови къртичини
и сладките сълзи на ръжените от прегризани корени
..извърнат завръща завърнат извръща се в себе си
точно толкова ням колкото пред естуара на залеза в
някога теклата
"а всъщност земята извърта се, залязват просеки в пътеката"

и
сторва път на изхвърлените от карста направо в сухото риби
път сторва на бягащите без съмнение и образ
до оттатък където
изува се времето на конци от копривени крачоли
крачоли за прохождане
изпредени върху онази spider web citar
..playing jesus
to the lepers in [our] heads