--/
младата нощ извива ръцете ми с най-доброто от sisters of mercy и нахлуват мокрите отърсващи се кучета на 'добрите стари дни по нощници', размахват потните камшици на езиците си по бедрата ми, увяхнали от умора (чий ли сън са преплували? течността е лепкава) гъста, смолиста виновност по кожата ми, тъкмо когато притреперва от думите на адонис. адонис, красив като елен, строен, самотен и силен, адонис, непорочната маслина в коктейла на бавното ми свечеряване (някой пожела ли да подам солта?) казва ми колко обича особеното полюшване на бедрата ми, когато натежават вечер, тектоничния релеф на гърба и начина, по който походката ми всява смут навсякъде. лекият му загар, който се протяга с всичките си форми към меката ми облост, е кладенец с изгряващи звезди, оживяло средновековие. последното го изричам, докато се впива в устните ми, които успяват да отцедят само нещо като окови(е). толкова си крехък.. а аз съм само страх и болка; отмини по пътя си нататък, адонис. казва, че съм болезнена красота, че е дошъл за болката в мен, че ако бил дошъл заради красотата, нямало да прегризе въжето за връщане.
(../ задушавам се, козината им е пръхкава, тази слуз е стара, стараа; неотмиваема. клепачите ми отново ще прогонят кучетата. завещават ми - всеки път - само всички тези петна по кожата.. настръхнали петна. говеещи смисъла.
но красавица е, господи, отърква се до електричество в мен; ела, нощ, marian, alice, lucretia, suzanne, dominion. удуши ме с the temple of l.ve; косите ти скриват страбизма на нозете ми, хладна моя

>

онзи съм, който посвети
предумишления си припадък в ледените
ви прегръдки на екстаза на поруменялото издайнически петно
и изхвърли само ужаса
от мига на разкритието
чието маловерие
се свлече в торзионната локва след като дълго го биха
но каймакът бе твърде тънък за плащаницата
оня,
дето плахо затръшна езика си в гърлото и се остави
петите му да близнат пламъка гетсимански
отминавайки сянката си. който чу вентри-
локвата на глада да разплисква предели
в разтворените длани на ситите
комуто и малко пепел на езика ви бе достатъчна да изпише
хрониките на стремглавизма си като евгеника
и надянал последното стреме на главата си
се надяваше на копието на проклетата ви надежда
незакалено и кухо

оня, дето
изостави гласа си блед и изстиващ и
ничий
за да го чуете
когато припадне в обятията ви
съм




魚の骨しはぶる迄の老を見て

Ето ме, оглозгвам рибите кости, размишлявайки върху старостта (Башо)

defragmento

китките му
избродираха пръсти от мрак
и притискаха
коленете на алеята до
превратно сдвояване
татуирайки
нетърпение
върху
всеки ъгъл всеки
т р у д е н ъгъл
и колко пътеки се връщаха в пастта, понеже по тях не се полепи и крачка, тези гладни езици

.say 'last' in 'b/last' or else take all 'fiction' in 'cruci/fixion' back

тогава
зелените пчели
оставиха зеления си мед
за да го изпият горчивите
устни на зората и отлетяха
олекнало-смислени
a мигът бе разпънат като
насекомо от прах
цветен прах
жуженето на злаковете е самата им форма, ентелехийно разнежени тичинки

.see those tears tear our torahs? torahs cry violet

отмий ме, виолетов дъжд
аз съм грозната форма без цвят

ето, аз нарамвам спуканите си слъзни торбички
на ремък е торбата с удобни заблуди
на топло
в кашмирените ръце на кошмара са
присадените на гърбовете ни лица
а ризомите стоят така добре на дългата бавната идиотски протяжната стълпотворената нощ

и целият този ужас е
мой, само мой. състоянието, което
ще попилея все някога

защото sinister е злокобен и ляв
'разглобихме франкенщайните на паметта си и сега
не помним схемата'

.the highway is only temple-to-temple long. got a pair?
I mean just about any highway

съдраните чували ги изтупват
поне

изтупват ги,
по дяволите.