ariditas.., прелей ми точно преди пълното изпръхване
оплаквачките удължават смъртта ми по прелестен начин.
уча се още; усвоявам носенето
на
синкопираната си г-
лава, украсена с ленти от недоумяли се сребърни лисици,
ставите на удавник - артикулярно отекли артикулaции
на неумолимо/венециански потъваща уличност,
твоите дрезгави утрини, източващи копия като
пролетни хвощове, ariditas,
кошницата порязани през ядрата/очите си нагледи на
хартиени бури, вулкани от фанатизирани дрожди
либерално съмнение и обсидианови
остриета, оформящи рязко плътта [ми]
(точно както звук се врязва в per-sona),
гъгниво-безутешното 'нашите задници не са като техните',
плетивото от избледняващи линии, звуци и форми от
синд, куш, джайна и кубан, в, чувам да казват,
'красиво изтънчения' ми tibialis posterior;

..въобще,
усвоявам носенето, желана моя
ariditas