cantara
7
ангел на мочурищата, не снизхождай към тази твърд,
хлъзгавият й релеф ще те благослови с такова удължение,
на което единствено си неспособен.
разсипи трохите си върху зиналите каменни човки на птиците,
отмини към долината по гърба на диплещата се мараня -
виж, медовина се стеле по дантелените й прегръдки.
послушай, този глад не ти е известен.

saltarello
5
ангел с бълбукащи очи, тук печеното се сервира сутрин,
очите на прокудените са пръснати по лактите на шипките,
шиите на венерините клопки са усукани в мрачни нимби,
прогорени от свадливото половин-слънце,
а дънерите се разлистват направо от коренищата.

song of the sibyl
3
внезапен ангел, не обладавай тогова;
виж даровете му от александрит, ръцете му, мечовете в очите,
не го обсебвай за/ради мене, напъти го към низината.

eva hesse, metronomic irregularity

защото посочихме към евиния лаокоон
с ледени гърбове към ерекцията на айфел,
аз и останалите человекоподобия
ви зяпаме сега толкова търпеливо,
и ви обичаме сега толкова упорито,
и сигурно винаги така ще останем втренчени във вас
със себичното нахалство на хлапета
и умилението на татковци невъзвръщенци с оредяли бради,
заплитащи се вечно във вратата на излизане,
и донякъде
с ненужната нежност на черимакове
по устните на отегчените ви майки,

докато по вас се стича нашият дъжд,
отреденият за нас весел разбойник,
който отцежда всекиму според
сезоните за лов

все пак вие сте онези с мръсното растафари,
а ние - болни рокаджии, вдъхновени,
уви,
само за рага

grazie, chris*


[малко - oстро]

тишината старателно зашиваше
ухилените китки на принцесите всеки път
с
корабните си въжета,
а те бързаха
да нанижат гривните си от
малки остри капки венецианско
стъкло върху им

люлката,
която се пръсна на хиляди мънички люлчици
и замайваше хилядите мънички момиченца
с
малки остри зъбки и
неизгубваеми коланчета,
просна изтощението си точно върху меката ми
сутрешна длан
с
поникнала палечка отгоре

излюпили се в
рижата зора,
деветнадесетте пипилоти
с
общо две лунички
се впуснаха
да си търсят разпиляните петънца,
но ги изпомачкаха
с
малките си остри петички,
препъвайки се
в дългите си празни-
чни коледни чорапчета



*за усмихнатото в съня си момиченце измежду исусовите тръни в асфалт (със сигурност греша за последните две в шшистерията си])

все някой ще се разлисти от пъпката ти, исидоре*

.."и да си нося всички тъжни малки думи, настинали отвън, докато разресвам коремите на рибите. (това са всякакви рибешки видове, от ихтиозаври до всички онези, изтребени поради култовете, а също и рибата бойгала.. да.) риби, погълнати от оня с вируса на ной, с кости, колосани от глюкозните целувки на стария мръсник, когото всички ние толкова много обичахме. _____ дума първа: *игла. >горе, но все още не на върха (й], са дворцовите кули, съсухрени в иглички от изтръпване. има също и удобно разстилащи се по волята на н.в. непознаваемия придворни;;;; придворни тапети от спермотрони и пепеляшки с омерзително сплъстени коси, такива с крайници, изправени и влачещи се, и други, само с начала, неразгънали се в протяжност. придворни джуджета, ножове, ласкатели, стакани; и непременно, но и все след мен(но), на върха на иглата - някой притворно се разлиства, без аз да помня това, защото ще бъда там отдавна или след дълго съм била.
_____ дума втора от подсмърчащите при мен: *фотография. >изписваща се светлина; светлина, изписвана от зрението, удобно кондиционирано за тесните фреймове предфотонност (aphotia?), показана при нужда от овъншнено спомняне. и самосними, взети в нисък ключ, които моржуват на слънце до ослепяване. промива ги сребърната вода от декоративен пикел, лъснал непотребно край сенника. това е, да си го кажем все пак (защото пресъхва без време кладенецът) - един гигантски, смеещ се адски камък, бромиден, разбира се.., който се изнася в бляскав мехур и пуска лимфата си дрезгаво, умилявайки се от изображението си върху плаката

или всъщност, понеже няма как да ви заблуждавам дълго, бодли мои, а в охтичавите ми дни пък съвсем, _____ *ноктопията прави всичките ми дробове б-е-л-и. и все ще припявам така на заспиване сутрин: овърколачва се голото теме, темето голо вие под ромба изгрял. ла-ла-лаа (квадратите останаха да описват други, пространствени етики на разширението) ла-ла

да побързам? - но ето, нима не тичам дори?! та аз паникирам тук под горящата локвичка хематокрити и нямам повече пера. под лумналия стол се крия и посрещам _____ *децата си, едно по едно, в обратен ред. пладнешки се моля да забравя кое първо се откъсна от делтата ми. ограбвам сама историчността им, така, както им я давах с взлом

не беше ли също и _____*пещ? но не мога да помня мястото на всички притежания (тук с всичката възможна маниерност цитирам несъзнато какво). има и други (думи); те обаче са трескави до поискване: *съдиране. *страбизъм (на тонове, изтръгващи се с красива планомерност от гърлото на гарафата на мястото със спрялото слънце). също и *смут. имаше всякакви думи при устието. *синапс. *ствол. *пред-верие, *засух, *сол."

*на н., който ще ми припомни всяко от перата ми, когато се връщат като стрели. и който ще лети и без едно дори

пост-пост, с шаранова люспа на върха на игления ми нос: писах това в продумица вчера и.. sh.t_on_me, въобще нищо общо със светия чудотворец.