now I can tell you I was that catcher in the eye of the motherf*ckng storm, and you were thunderstruck tenderly as if I was able to hold I could tell you, like behold, it’s just you I can tell amid them bones and domes and cones, save you tempted me not to tell lies bout telling lies in case you happen to be a believer I mean beliar but I cannot proclaim you a walking mirror either; yet you would tempt us both into this sh*t - if I'm not just misspelling this.

- it's just my lobes 've finally grown hair - with an earful of PJ Harvey

dear cretins

уважаеми кретени,
вандализирахте небето си от хармоники и перуники,
окосихте мустаците на проклетите си моржове,
нотирахте госпелите си,
соанирахте сънищата си;
салатата ви от петльови гребени сигурно ви очаква,
искам да кажа, очаква ви сигурно
- като смъртта, като пиерина има брада!,
като обесниковото най-краткият път е конопеният,
някога 'път на коприната';
сигурно като това, че
свъсеният полива веждите си с медовина

щастливи ли сте сега
да,
щастливи сте

*
внезапна плеш, лъснала като изгрев,
ще приемеш ли калема на сладката вода
и канонадата от мътнобели луковици разкаяние,
и скърбящата на прага милостиня от старомодни маргарити?

нямам дъно и отдавна не търся брега.
мисля, че вече обичам пристъпа на зъбите ти, смъдящата лютивина. не твоята,
това е всъщност общата ни ревност,
отлята венечно у теб да назидава двама ни за несвободата ни

любезничим от страхопочитание. аз непромита нефели, ти –
всичкият сребърен нитрат в тази галактика,
дървеният нар под мокрите ни тела – моето прокуждане, снето на плака;
два каона със странност нула, прогерични деца с рибешки усмивки, прекрасни дебили

а предразсъдъците се членят до игленици,
но ти няма да изплюеш отхапаната туфа от черепа ми,
за да прогизне семето, което пося,
и ще стискаш до побеляване русия ми хаш, нали

"..и жена му, носещата дърва
на шията й ще има въже от сплетени влакна"
(с. сплетените влакна)
>>
"..и ще видиш планините - ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават."
(с. мравките)

и ще срещаш хора, изуващи се сутрин от сиви коне, за да възседнат земята,
сетне да изгряват до два пъти слънцата на шпорите им, без дори да ги яздят; облаците ревниви и хръскави да плющят, препускайки несдържаната си влага по гладкото езеро на хиляди хапещи капки,
а календарите ронливи да жужат наоколо с хитиновите си крилца, излюпвайки нищожността си изгрев след изгрев

ibidem,
черни лебеди с полет ще провъзгласяват смъртта си, небето шумно ще сърба от пуха им
ти самият ще отпиваш всеки път за утешение..
ще е бледо лицето на помахващия, а румен пестникът му, като да е съшиван от двама;
проскомидията все на тъмно ще се изнася, които и квадрати да прекосяваш, а вълните с безсърдечни ръце ще плискат деспотизма си по стръмното алпийско лице,

ще прегръщаш асфалтени куклички до тягостност, до униние, до
триъгълна улица
и кахлено, прихващо ще се засмиваш, макар и никога с
тътен

и тихо
ще се настанява предизвестяващият глас от заешката устна на неизговорима боязън право в пръстите на некроманта край яслите, този неоново смаян калигула
и така, все така ще, доколкото
безобразията са неприлични, а приликите - без образ

..и да - ще ги подминаваш спейки върху ненапитото си бяло муле с шпори, залязли от север напълно естествено (от първия път)

очите от хинин, челосаният висок праг на мнителността -
това обсипано със звезди оксиженирано поднебие, кокът
от бебешката ти коса, прегризана и залепена наново,
папратовите пръсти на смущението, че си сдобил публика, меко потрисащо и неудобно, прекършеният о коляно зад гърба ти лист (първият доизписан) - инстантна ваксинация срещу суета;
после
одиозната скръб на лентички, прикриваща бялата котка примирение,
сълзящо безлюбовно като непожеланата гръд на дойка,
и
факлите - дръзките палежи в гласа,
когато си го напускаш и захлопваш весело,
лешниковите фантазии в аромат, цветове и вятър, който се озвучава в короната на леската и укрива в бял шум в плодовете,
бдението над деня -
грижливо, та да пукне винаги старателно износен (дано).
и ..
и още:
думите за посрещане на нечакани, окичили старата порта като дървеници
(винаги само отвътре),
слогът на тишината, подправен с ванилова пепел,
стръковете летливо учудване, накъсано с пръсти за автентичност и острота на небцето,
и
древните бои по лицето ти призори, тези вехти шарки на оставането без страст,
вехтошарещи всяка утрин, всяка износена утрин за кичур причина да не прелееш в блатото,
целувайки го
старателно
навсякъде,
*бароне

и тогава го попитаха кое време бил раждан
и помни ли първата си умора,
а той кимна в миролюбиво смущение,
и рече присънно, с гневлива строгост:

виждате ли, развъдници на буфо алвариус, въобразили си велемощие над сърца, собственост върху отговори, престация
на опрощение и какво ли още не,
не помни капелата ми от кора на жълта диня каквото питате,
и не иска да знае, докато никой от вас не отърква слабоумната си фантазия
в бузите ми,
понеже му се видяли щедри плодници на октомврийски шафран и бърза
да ги осени с похотта си;
лилавият минзухар умира след пладне,
мигар унесли се бяхте слънцето като превали,
а ако спяхте, нима утро сънувахте?!

и продължиха по пътя си, а един изостана
и между очите го пита това, без да мигне:
речи, старче, де посади семките от динята;
не ли гдето тревата е огнена, а скорците морави
и вият гнезда високо в скалите?
недей придиря за широките ни зеници и сладката пръст, помътнила свестта ни.

че принеси от твоя мед към устата ми да го вкуся, храбрецо;
може и от него място да е, утробата хтонова дето нагостих със семето,
а пътят ми до там и обратно по-дълъг от твоя да е бил.

сатурнова захар по небцето

облизаните ни от премълчаване чела светят, incantabile,
виж как тайната е прогорила грапави езичета в сводовете,
тъждествени формално дамги на съкращението:
моята е белезникава и дими сладка пара, от която примижаваш,
твоята - камшичеста
и устните ми оформят търпелив кратер отгоре й

литва пеперуденият завършек на резците;
входовете са огърлени с подагрозни кристали радост,
без да помнят пресищане някога,
вливанията - отривисти,
мощни химни, които "ронят галериите й"

никой няма да ни подозира в смърт
никой няма да ни подозира чак до смъртта
елмазен прах в черната графитена риза .. онемявам
с оловната ти бяла, която сгъстява лунното мляко

да не забравим да държим очите си отворени,
когато нахлуят прилепите

and yes,
the river knows


cantabile > 'певко', песенно, напевно