сатурнова захар по небцето
облизаните ни от премълчаване чела светят, incantabile,
виж как тайната е прогорила грапави езичета в сводовете,
тъждествени формално дамги на съкращението:
моята е белезникава и дими сладка пара, от която примижаваш,
твоята - камшичеста
и устните ми оформят търпелив кратер отгоре й
литва пеперуденият завършек на резците;
входовете са огърлени с подагрозни кристали радост,
без да помнят пресищане някога,
вливанията - отривисти,
мощни химни, които "ронят галериите й"
никой няма да ни подозира в смърт
никой няма да ни подозира чак до смъртта
елмазен прах в черната графитена риза .. онемявам
с оловната ти бяла, която сгъстява лунното мляко
да не забравим да държим очите си отворени,
когато нахлуят прилепите
and yes,
the river knows
cantabile > 'певко', песенно, напевно
Friday, January 2, 2009
Subscribe to:
Comments (Atom)