очите от хинин, челосаният висок праг на мнителността -
това обсипано със звезди оксиженирано поднебие, кокът
от бебешката ти коса, прегризана и залепена наново,
папратовите пръсти на смущението, че си сдобил публика, меко потрисащо и неудобно, прекършеният о коляно зад гърба ти лист (първият доизписан) - инстантна ваксинация срещу суета;
после
одиозната скръб на лентички, прикриваща бялата котка примирение,
сълзящо безлюбовно като непожеланата гръд на дойка,
и
факлите - дръзките палежи в гласа,
когато си го напускаш и захлопваш весело,
лешниковите фантазии в аромат, цветове и вятър, който се озвучава в короната на леската и укрива в бял шум в плодовете,
бдението над деня -
грижливо, та да пукне винаги старателно износен (дано).
и ..
и още:
думите за посрещане на нечакани, окичили старата порта като дървеници
(винаги само отвътре),
слогът на тишината, подправен с ванилова пепел,
стръковете летливо учудване, накъсано с пръсти за автентичност и острота на небцето,
и
древните бои по лицето ти призори, тези вехти шарки на оставането без страст,
вехтошарещи всяка утрин, всяка износена утрин за кичур причина да не прелееш в блатото,
целувайки го
старателно
навсякъде,
*бароне