"..и жена му, носещата дърва
на шията й ще има въже от сплетени влакна"
(с. сплетените влакна)
>>
"..и ще видиш планините - ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават."
(с. мравките)

и ще срещаш хора, изуващи се сутрин от сиви коне, за да възседнат земята,
сетне да изгряват до два пъти слънцата на шпорите им, без дори да ги яздят; облаците ревниви и хръскави да плющят, препускайки несдържаната си влага по гладкото езеро на хиляди хапещи капки,
а календарите ронливи да жужат наоколо с хитиновите си крилца, излюпвайки нищожността си изгрев след изгрев

ibidem,
черни лебеди с полет ще провъзгласяват смъртта си, небето шумно ще сърба от пуха им
ти самият ще отпиваш всеки път за утешение..
ще е бледо лицето на помахващия, а румен пестникът му, като да е съшиван от двама;
проскомидията все на тъмно ще се изнася, които и квадрати да прекосяваш, а вълните с безсърдечни ръце ще плискат деспотизма си по стръмното алпийско лице,

ще прегръщаш асфалтени куклички до тягостност, до униние, до
триъгълна улица
и кахлено, прихващо ще се засмиваш, макар и никога с
тътен

и тихо
ще се настанява предизвестяващият глас от заешката устна на неизговорима боязън право в пръстите на некроманта край яслите, този неоново смаян калигула
и така, все така ще, доколкото
безобразията са неприлични, а приликите - без образ

..и да - ще ги подминаваш спейки върху ненапитото си бяло муле с шпори, залязли от север напълно естествено (от първия път)