now I can tell you I was that catcher in the eye of the motherf*ckng storm, and you were thunderstruck tenderly as if I was able to hold I could tell you, like behold, it’s just you I can tell amid them bones and domes and cones, save you tempted me not to tell lies bout telling lies in case you happen to be a believer I mean beliar but I cannot proclaim you a walking mirror either; yet you would tempt us both into this sh*t - if I'm not just misspelling this.

- it's just my lobes 've finally grown hair - with an earful of PJ Harvey

dear cretins

уважаеми кретени,
вандализирахте небето си от хармоники и перуники,
окосихте мустаците на проклетите си моржове,
нотирахте госпелите си,
соанирахте сънищата си;
салатата ви от петльови гребени сигурно ви очаква,
искам да кажа, очаква ви сигурно
- като смъртта, като пиерина има брада!,
като обесниковото най-краткият път е конопеният,
някога 'път на коприната';
сигурно като това, че
свъсеният полива веждите си с медовина

щастливи ли сте сега
да,
щастливи сте

*
внезапна плеш, лъснала като изгрев,
ще приемеш ли калема на сладката вода
и канонадата от мътнобели луковици разкаяние,
и скърбящата на прага милостиня от старомодни маргарити?

нямам дъно и отдавна не търся брега.
мисля, че вече обичам пристъпа на зъбите ти, смъдящата лютивина. не твоята,
това е всъщност общата ни ревност,
отлята венечно у теб да назидава двама ни за несвободата ни

любезничим от страхопочитание. аз непромита нефели, ти –
всичкият сребърен нитрат в тази галактика,
дървеният нар под мокрите ни тела – моето прокуждане, снето на плака;
два каона със странност нула, прогерични деца с рибешки усмивки, прекрасни дебили

а предразсъдъците се членят до игленици,
но ти няма да изплюеш отхапаната туфа от черепа ми,
за да прогизне семето, което пося,
и ще стискаш до побеляване русия ми хаш, нали