златото ми почернява


виж как катранът е потекъл от върха
към корените му
и също вероломството,
с което ще приижда тласъчно
непредвидимо

опипва чистоплътно - с пръсти на слепец
и търси единствената здрава вена
и весело нанизва острия си шверт в
разплискалия се кармин

докато бронзовият бра набива
пироните си светлина в стената


до карналава ще са наковани вече всичките

и онази огърлица от шийни прешлени
а ръцете ми - каменна сол, изпечена на керемида.
пресипнал и стичащ се на
преспи дозволения и необорени повърхности
охолствайки с мехурите инфлация
на
принципи, на стидни стигми, на забрани

погалваш го по козинката разкаяния
помилваш го от шепа (кичур) само
- лупусът е исполински!!,
но без да скубеш, че и в шепите боли

а той
зарива се дълбоко,
зарива се от смях