погнуса. определяне

стискаш острието тъй дълго че кожата сраства с метала
/оближи юмрука
оближи юмрука си и преглътни електричеството/
- но не изящният химеризъм на гилмор който не отлепя пръсти от струните
а повече свирепият пачуърк на океана при брега
сърцето иска да се пръсне от страхопочитание заради старанието на повторенията
но се смущава като при вида на камея
поради очебийността на стареенето
и просто трепва
милосърдно
ето това е погнусата на снизхождението

обелване на копито когато никой не бива да отпада от впряга
/и веригата е една а целостта неподкупна/
най-доброто което може да се направи е и единствено
- единият отрязва забралото в другия и сетне изсмуква кръвта от мястото
пропивайки се с разболяването
насищайки се като кания с похожденията на нож
обикновено ти
обикновена мен
а после подгъваш крак за симетрия в накуцването
направлявайки едновременно несъвършенството
и удивлението си от вкуса на кръвта ми
такава е погнусата на обичането


ръждива от rokia traore .. този текст остава така непресят-непремесен, защото се пръкна на важна дата 12/08