изпровождам молитвите си
сушени на зимно слънце
натъпкани до орехите в коша за гръб
пълнолетни
анемични
и невежи


признавам Те, отблъсната Светлина.
признавам Те, молибден в дебелата берта на
отказаните ми премълчавания
на тихите ми меки изходи
на веселите ми глухи смърти
на осиротелите ми знамена
така дълго след като Ти призна мен