no safety no sur-
p r i s e
j.d. morrison

защото зелената приижда кобалтово, а се оттича в кармин
кой ли изобщо умее така да изгрява венозно и захожда в
артериите си

беше невнятно
потръпване в поход за
плитка дълбокост
(защото тя
е поезис, от бога проникнатост)
където да давя давленията на
убогостта си

макар дълго да питах дали е положена синята първо
(за благородство на рамката)
а сетне нанесен карминът
(суровата тленност е кипнала)

или в обратния ред

резултатът остава еднакъв:

провъзгласеният крал на гущерите
играе зелено камшичесто ласо за сянката си
но не успява дори да изгуби задълго опашка
и завесата тежко пропада (от изток)
спускайки бавно ресниците си
една по една
и изглаждайки гънките си,
укриващи сенки

също и собствената му

беше
бавно

ръждата във вените

/старите монаси казаха, че трябва с нож, но единият подаде
ръженa/
подстригва се,
отстъпва на крачка зад себе си, сетне настъпва и
сянката си
/достатъчно пъти, за да отброи пречупванията в образа, и така я утъпква до хлътване/
отгоре строи закономерност, която да окачи на носа си, щом потъмнее достатъчно,
за да се чува.
от-шествието е
семпла красота:

подстригвам се - в огледалото.

само
лимфата още клокочи в нестройните теснини на крачките, изминати от камъка. понякога ги строява и подравнява, заради марша на дните. харесва се как
с великолепна настойчивост доубива суетата под пъпа си
и всички онези коридори, с които са червиви камъните по пътя, изопнати като
лъжа
коридори-стрелки, изтръгнати от метроном, превърнал се в
пепел /урна за време/
сламеното кречетало се разпява с плашилото от трева
/злакът сред пустошта плаши врабците до смърт/. и все пак
стипца зад миглите или зелено пре-мигнала степ? казвам само, че
не аз дойдох, а пътят насам ме доведе.
да го поема или аз да поема по него
той /пътят/ придойде сам и се положи в
краката ми, настоятелно молеше да го
извървя, но аз извървях всичките си причини да остана до себе си,
а той да пълзи като закана в крачките ми,
и посоките се извървиха като мъниста от наниза
/нека те отведа оттук/,
а аз само
легнах отгоре му,
легнах отгоре му, за да го
спра.

положи друга стойност за мене в системата.


Д Е М Е Т Р И Ъ С!
you know I ate myself while trying to ape myself
I ain't good enough to choke; wtf

careening

понякога
напускаха имената си
-
бавно
лениво
безстрастно

и гледаха как
отминават нататък:

силуети,
обличащи форми на времето,
наивно
надяващи ръждата си
върху благородното му теме - там,
където се прекъсва в
трайност и сълзи патина..

или гроздове тумор от щастливо
безплодна лоза, пощадена
от хазарта на всеобщото членение,
от комара неужилена
- /-
а сводът, дето ги връщаше обратно,
бе надвесен и топъл и
тягостен
(тънък дъжд предразсъдъчност)
-
приласкаваше
някои от тях и те казваха:
закъсняла е
светлината в зрака под веждите
и така неуместна е в сляпото ми око
но ще изиграя това просветление,
щом голият
още предвожда слепите
и разтоварва слузта си небрежно
в знаци по пътя,
(за да бъде разбран като охлюв
и в букви релефни да се причасти поне
- те са история за незрящите..)

и ужасяваше други,
които да рекат:
ето, аз изливам тъгата си старателно
и тя оцветява пристъпите
на бавното ми свечеряване
остани, мрак, не избледнявай
(ще бъдеш разбран като декор,
а само светлината е орнаментална
- тя е насъщна за гладните)

и сетне,
сдобили отново имената си,
придошли през невнятната
ласка на свода,
бе толкова естествено да гъгнат
в голотата си:
‘пресищането
сбръчква живата кожа и придава тен
на съдраната’*

*oversaturation curls the skin
and tans the hide
..
the light divining,
the light defining,
the light dividing

Placebo