careening

понякога
напускаха имената си
-
бавно
лениво
безстрастно

и гледаха как
отминават нататък:

силуети,
обличащи форми на времето,
наивно
надяващи ръждата си
върху благородното му теме - там,
където се прекъсва в
трайност и сълзи патина..

или гроздове тумор от щастливо
безплодна лоза, пощадена
от хазарта на всеобщото членение,
от комара неужилена
- /-
а сводът, дето ги връщаше обратно,
бе надвесен и топъл и
тягостен
(тънък дъжд предразсъдъчност)
-
приласкаваше
някои от тях и те казваха:
закъсняла е
светлината в зрака под веждите
и така неуместна е в сляпото ми око
но ще изиграя това просветление,
щом голият
още предвожда слепите
и разтоварва слузта си небрежно
в знаци по пътя,
(за да бъде разбран като охлюв
и в букви релефни да се причасти поне
- те са история за незрящите..)

и ужасяваше други,
които да рекат:
ето, аз изливам тъгата си старателно
и тя оцветява пристъпите
на бавното ми свечеряване
остани, мрак, не избледнявай
(ще бъдеш разбран като декор,
а само светлината е орнаментална
- тя е насъщна за гладните)

и сетне,
сдобили отново имената си,
придошли през невнятната
ласка на свода,
бе толкова естествено да гъгнат
в голотата си:
‘пресищането
сбръчква живата кожа и придава тен
на съдраната’*

*oversaturation curls the skin
and tans the hide
..
the light divining,
the light defining,
the light dividing

Placebo