Saturday, December 16, 2006

careening

понякога
напускаха имената си
-
бавно
лениво
безстрастно

и гледаха как
отминават нататък:

силуети,
обличащи форми на времето,
наивно
надяващи ръждата си
върху благородното му теме - там,
където се прекъсва в
трайност и сълзи патина..

или гроздове тумор от щастливо
безплодна лоза, пощадена
от хазарта на всеобщото членение,
от комара неужилена
- /-
а сводът, дето ги връщаше обратно,
бе надвесен и топъл и
тягостен
(тънък дъжд предразсъдъчност)
-
приласкаваше
някои от тях и те казваха:
закъсняла е
светлината в зрака под веждите
и така неуместна е в сляпото ми око
но ще изиграя това просветление,
щом голият
още предвожда слепите
и разтоварва слузта си небрежно
в знаци по пътя,
(за да бъде разбран като охлюв
и в букви релефни да се причасти поне
- те са история за незрящите..)

и ужасяваше други,
които да рекат:
ето, аз изливам тъгата си старателно
и тя оцветява пристъпите
на бавното ми свечеряване
остани, мрак, не избледнявай
(ще бъдеш разбран като декор,
а само светлината е орнаментална
- тя е насъщна за гладните)

и сетне,
сдобили отново имената си,
придошли през невнятната
ласка на свода,
бе толкова естествено да гъгнат
в голотата си:
‘пресищането
сбръчква живата кожа и придава тен
на съдраната’*

*oversaturation curls the skin
and tans the hide
..
the light divining,
the light defining,
the light dividing

Placebo



1 comment:

  1. като щастлива дума

    любовен поздрав от елгар

    и съжали от скромност за
    изтънчената форма
    на тщеславието
    илюстрация на последователни етапи
    от саблезъбата
    изящна
    любознателна любезност
    дано не завали от несвободните ни качества
    не преминават линията с
    концентрация на
    очертанията
    от причини
    пораждали последици
    с усещане за
    твърд и влажен повей от предчувствия
    за непокътнат изглед
    от сътворението
    тъжен е звукът му
    като сейфора от сандро ди мариано
    изнемогваща в сезон
    по-силен от тревожен сън
    забулен от мечтата
    из която ще се реят нощите
    от плътна светлина
    изрязана
    почувствана
    предчувствана потребност
    спомен за лицето ти

    защо животът е осеян с чудеса

    че някое от тях

    вълнувам го
    неясно изразено
    превъзмогване

    да, голият охлюв си остава легенда

    ReplyDelete