path//os

..как върви срещу цялата конница с пречупена
сянка и шепа просени зърна в ножницата си,
трополейки с дисциплинираните си кокали по
настръхналата трева, непомирисвала кръв,
и все пак готова да заколи припадналото върху й небе
- кондотиер на собственото си в ъ з п р а в я н е
аз отвърнах глава, не ми понесе видението,
или /възможно е/ то не понесе погледа ми,

екстензитета на ужаса в него

..стяговете на наемниците се развяват над короните
на дърветата, а стежението на волята в акт е върху
труповете им, както и безсилието на дезертьорите
как спокойно свива на руло новата си бягаща пътека,
тя сигурно е по-вярна споходница от умората
- моята също е б я г а щ а, цяла побира се в
потта по руля на капитана с квас по устните
и се увива като боа около врата,

така главата ми винаги знае посоката

..а
там някъде преди декапитацията на всички capital letters
Блажени-ближните-ми смъкваше гърба на
Ближен-като-съдраната-ми-кожа от
ризата му

дали от ярост простенваше цигарето на
Блажен-поглед-върху-постните-бои
между устните на аноректичната
дама с чаша
без столче в ръка?

докато зората
зашиваше устните на Дебелата берта,
а сетне ги разпаряше от скука
и броеше изстрелите със затвореното си
око

отлагайки дистанции в гърлото на
Само-няколко-възела-още-със-
спусната-мачта,
mon capitaine

see my eyes popping up in your glory box

изпихте ли си млякото
от млечните пътища, млечно изцъклените връхчета
късни пролетни треви, кобилиците на бабите, пещерите, сънищата си..

като този на Девственицата:
..аз съм призрачно красива и висока,
краищата на косата ми докосват седúлата на гърба,
вървя по дълъг мраморен коридор без врати и огледала
към дъното му, където извършвам
широк гол и бавен разкрач над разлата купа с бяло (хладко) мляко

сега е черно.. (не казва ‘прегоряха гърдите’, и все пак черно тече
и ухае на мракобесна еротика, стъменост и опровержение,
последното го пие като слънце, във висок стакан, посребрен и опушен)

..не приемам всъщност никакви тостове без достатъчно
опроверганост разтворена до родилно разкъсване в чашата

(бълнува) ..защото и тази нощ ще се окопити от голи кобили, нежели с косъм до холката,
(повтаря мантрически) голи кобили.. голи и гладки
едната ще е божем the holy night/mare или пощадената,
тя трополи в съня весело, има грива от гривни и те звънят като дайрета, а подкованите дни ближат копитата й насън
с идиотско търпение и дълго и ленено
и езиците им са от щавен лен, злословни и се раздвояват
точно преди да се приберат обратно в пастта
макар дайретата да се плъзгат по голата плът
и никога да не направи кумисът на пощадената
от простосмъртните им синове юнаци

все пак,
те всичките цвилят доволни,
когато са изпили собственото си

а вие

fugue









оттатък
flaking cornflake*

смени това лице
боли ме доминото ти
от предпазлива тишина
да креснем на някакво рядко наречие

проречи: красиво ли
ще е усилието да оставаме
отвъд силата ако самите сме
накрай света и светът е кравай

изтичат лазурните
златните черните.. а не
трепват родилно утробите
и се будим отсам без възможно оттатък




*Tori Amos: a hell of a woman, or nightingales in your nightmare ..