path//os

..как върви срещу цялата конница с пречупена
сянка и шепа просени зърна в ножницата си,
трополейки с дисциплинираните си кокали по
настръхналата трева, непомирисвала кръв,
и все пак готова да заколи припадналото върху й небе
- кондотиер на собственото си в ъ з п р а в я н е
аз отвърнах глава, не ми понесе видението,
или /възможно е/ то не понесе погледа ми,

екстензитета на ужаса в него

..стяговете на наемниците се развяват над короните
на дърветата, а стежението на волята в акт е върху
труповете им, както и безсилието на дезертьорите
как спокойно свива на руло новата си бягаща пътека,
тя сигурно е по-вярна споходница от умората
- моята също е б я г а щ а, цяла побира се в
потта по руля на капитана с квас по устните
и се увива като боа около врата,

така главата ми винаги знае посоката

..а
там някъде преди декапитацията на всички capital letters
Блажени-ближните-ми смъкваше гърба на
Ближен-като-съдраната-ми-кожа от
ризата му

дали от ярост простенваше цигарето на
Блажен-поглед-върху-постните-бои
между устните на аноректичната
дама с чаша
без столче в ръка?

докато зората
зашиваше устните на Дебелата берта,
а сетне ги разпаряше от скука
и броеше изстрелите със затвореното си
око

отлагайки дистанции в гърлото на
Само-няколко-възела-още-със-
спусната-мачта,
mon capitaine