careful with that axe, eugene
въдворена? или
"въдворяваща лудости"

..и така се озовах
в големия си кръг на кръвообращение, eugene
сред жалка арматура от решения и паузи на предрешеност
/безрадостна владетелка на инвентар от тромби и порьози/
влудяващо сама и ненужно езична на място без ехо
след дълго спускане по рубинената пързалка
на кратки задъхвания
в което протърках китките си о
грапавините на таласемични вади
/оттам и нарезите които хлипайки целуваш
не съм те виждала така преди
нали не се боиш за мен, eugene?/

и после.. вписах в него
характерния си многоъгълник заъгляйки /из-
правяйки/разчупения кръг и радиуса в радиани
и свих дъга умора в един от ъглите приспивайки
до смърт проблясналия гущер електричество -
прозрението
че когато секнат соковете на ликото
ще се обеси с него и последната причина
в клупа на малкия ми кръг където езикът
изтръгнат съсъхва /все така безполезен/
във всеки от неправите ъгли на полигона

>>
напускам се с ужас
и полярен мраз в очните дъна
просълзи ли, залепва ледено и сковава
затова изоставям слепотата си
зрееща и бързам -
напускам се
зряща

напускам се с
вълнение или нещо подобно
но без знамена и знамения и без
помахване на ръце на човешки бонзаи
протегнати от ръкави копривени

ръкави
издължаващи се бутафорно
върху джуджешките ръце и
[издължаващи се] взаимно
телесни във възбудата си

изтеглям се от
себе си като при всичко коз без
"кой ли гений ще пожелае да го удари круша?!"
и без посърналите си думи
разбягващи се плашливи сърни
а сред тях Херман и Хермине
с цялото им нелепо-лепие

напускам се
хиляди пъти като
веднъж

за из път

измервам тъмнината си, като се изрязвам от нея;
наричам се
бледо сияние
и ще го облека в дълга тога
/несправедлива тога -
съшита е от ризи, раздадени с клетва
"ближен като съдраната ми кожа" и прорицание
"блажени ближните ми"/,
с ръкавици от тюл с нарисувани нокти, лъстиви,
и тюлът ще бъде по-здрав от кожата на ръцете,
безпомощна
като мех за вода, ако пътят е дълъг

кой ли път ще е кратък, обаче,
с тежък шал като този,
везан със светлина, апотропейно преметнат
около шията на обесник, надзърнал през процепа?

афелият ми
е наследствен, като изваден от ракла е;
веднъж разтворила ъгъла на максимално
отдалечение според завещанието, изписано
в праха върху вещите в раклата,
и започвам да апроксимирам

до горещото кълбо
остава само едно решение с бързината на
'хуманна екзекуция'
и дължината на механично проклятие,
да дорисувам очите и да погълна вода,
достатъчно
за прехода



_____
иначе
ям стипчиво манго,
сресвам за хиляден път рижата пантера
в косата си /мърка/м/ и отново
подреждам отговорите преди
въпросителните погледи