>>
напускам се с ужас
и полярен мраз в очните дъна
просълзи ли, залепва ледено и сковава
затова изоставям слепотата си
зрееща и бързам -
напускам се
зряща
напускам се с
вълнение или нещо подобно
но без знамена и знамения и без
помахване на ръце на човешки бонзаи
протегнати от ръкави копривени
ръкави
издължаващи се бутафорно
върху джуджешките ръце и
[издължаващи се] взаимно
телесни във възбудата си
изтеглям се от
себе си като при всичко коз без
"кой ли гений ще пожелае да го удари круша?!"
и без посърналите си думи
разбягващи се плашливи сърни
а сред тях Херман и Хермине
с цялото им нелепо-лепие
напускам се
хиляди пъти като
веднъж
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
http://bp3.blogger.com/_hsly9vQwdVc/Rdcwn6b_GqI/AAAAAAAAAFs/m1qO7veYZ1Q/s1600-h/gilt.jpg
ReplyDelete- когато се събуждаше - превръщаше се отново в 'аз', пак започваше да се носи в кръговрата
кожата ми постепенно изрязва белези и образи; някак чувам как тека, как времето издълбава картини по/от/ мен. като разсъбличане от неопределеността, излюпване на характерното, отлюспване на формата.
ReplyDeleteвремето като осебесяване, очертаване /нали не цитатнича? надявам се..)/