road trippin'
otherside
scar tissue

помня, казах виждам ожесточение в ето тoва лице
а инак мислех за тревожността в линиите му онази
напрегнатост и удържимост на формата
която дълго търсех да видя уподобена

ожесточение което е непоносимо красиво
всъщност казвах нямам утроба да го износя
и все пак чувах как пропищява в пищялите ми
отгатвайки пътя по който поемат

увещавах се трябва да се докосна до него а се
боях до смърт да не се посипя отгоре му изпепелена
припознавайки петите на неродените си деца
нестинари полазили скулите

всъщност търсех оня бряг в прене/бреж/ение
врязан дълбоко,
чудовищно дълбоко в него

отливане, наричам го
отливане. не се дава, а стига до теб, намокря глезените ти, понякога
шията. > помня само, че
..каза: търкалящият се камък мъх не хваща, защо спрях, защо се загледах в корена, защо се оставих да обрасна като гроб ..ако Го срещнеш, пийте по едно и Го питай за сянката. когато вървя нагоре по билото, сянката ми е зад мен, цялата вина остава назад. питай трябва ли да свеждам очи.

и също как го
.. видях: великолепен в дързостта си, как прегръщаше нещата, голи от имената им, треперливи, уплашени, и им обещаваше никога повече да не бъдат наричани.
..и го чух, в крясъците най-тихия, в немотата - с най-непорочния глас; в сянката си, която не знаех, че оставям след себе си, го чух да шумоли: отлепваше смокинови листа от устите ни, увещаваше ни в мълчание: просветлен в благородния си гняв, красив в безутешността и всеопрощението си.
..и го предупредих: ще разбера, което няма да кажеш. ще видя, което е за ненавиждане. ще чуя, което ще разрони перлите в ушните ми миди.


разбира се, my Japanese is better;) затова се извърнах и учлених най-тягостния си тон. протяжността му тежеше, и той откапа. отля мен, наместо себе си. ghost sonata.

libertine angst
на Brian Molko,
отново

ще ме окаеш нали
когато
гладът ме застави да откъсна монетата единствената
пришита в чалмата ми онази дето е сечена от ръката Му
и в невежеството си се оставя да ме ослепи
и когато
понеча ли да разтъркам очи пръстите ми хлътнат до тила

ще бъдеш ли там да ме окаеш
щом поставя глава наместо скене между слепите си
очи глава за тюрбана си тази цъфнала кошница за дъжд
и когато го снема за да вляза в храма открия
че тъкмо тази глава не познавам и
никога всъщност не съм я носил аз

нали ще си там
и ще отминеш без
особени възражения

няколко.. ретроактивни клаузи

не попита за онзи шум защото отговорът му беше известен:
'кучетата облайват премълчаването ти но и кучета те яли, щом
ще им помогнем ли да осуетят вкочаняването, не е въпрос'.

избиха в стените му дупки и наляха стъкло. и отвори очи
но от разтворената книга* запомни само настръхналия тил
на старицата и отдалечаващите се писъци на предупредените.

бе склонен да мисли, че приключение е особена дума
обещаваща дълго приключване. сега искаше само да поговори
с човека в кутията. но човекът в кутията проспа разговора.

;/



*Коран, сура 'Поетите'

high & dry


..изкашля кръв,
а тя винаги образува знаци за племенните.

а мечовете останаха сухи защото
слагам оръжие, изписа първият в откос
и другарите дълго
облизваха устни над тури му пепел
в ритуалния танц на палци
без балерини
разплискващи до неузнаваемост
разцъфтяла целувка на марс в
средата на
челото. и все пак
'няма ли да спре да о-
люлява' без/сънни артерии върху босотата си
в знак за
онези без племе?

докато бавно се стича танин от стените
на продънена стара гарафа
в студения заговор на
кръглите
бавните
дни

и вали
и валят танинови облаци
върху оловните
войници