отливане, наричам го
отливане. не се дава, а стига до теб, намокря глезените ти, понякога
шията. > помня само, че
..каза: търкалящият се камък мъх не хваща, защо спрях, защо се загледах в корена, защо се оставих да обрасна като гроб ..ако Го срещнеш, пийте по едно и Го питай за сянката. когато вървя нагоре по билото, сянката ми е зад мен, цялата вина остава назад. питай трябва ли да свеждам очи.

и също как го
.. видях: великолепен в дързостта си, как прегръщаше нещата, голи от имената им, треперливи, уплашени, и им обещаваше никога повече да не бъдат наричани.
..и го чух, в крясъците най-тихия, в немотата - с най-непорочния глас; в сянката си, която не знаех, че оставям след себе си, го чух да шумоли: отлепваше смокинови листа от устите ни, увещаваше ни в мълчание: просветлен в благородния си гняв, красив в безутешността и всеопрощението си.
..и го предупредих: ще разбера, което няма да кажеш. ще видя, което е за ненавиждане. ще чуя, което ще разрони перлите в ушните ми миди.


разбира се, my Japanese is better;) затова се извърнах и учлених най-тягостния си тон. протяжността му тежеше, и той откапа. отля мен, наместо себе си. ghost sonata.