the seraphim
hosting an angel with scabbed wings

на Секновение
добрият малък
топъл
човек

с гръмоотводното ветрило на разпада-
щия се
език ще се оплези режещо на
Свода, под който ще мине (нали?) преди да е
стигнал до ъгъла
нямат чи(т)сло крилата на портата
(или
не могат да бъдат прочетени, което е същото)
и ще пусне мъничка бримка в титулната
страница на ненаписаната
понеже autos de ontos ho nous,
hoste kai to telos to zen kata noun
или е меко разгънат този език,
разлистен навътре,
а молекулата
вървя-надолу-и-чувам-как-тъпча-себе си-утре,
е синтезирана от скука

поне вече знае
кое може да замени в ubi bene ibi
patria и съумя да чуе как поляга
косо небето, а меката му плът
изронва влажна прах-
от рози, обстреляли себе си с дъжд
в история на съприкосновението

и да
види гърба си,
залепен о пътя, да придърпа брадата (Му)
(-нежно-стар-бяла, рядка),
размахал крилете на
продраните си чарлстони, лули, грамофони

и ужасния венец на главата си, с всичкия му
пародонтит и цялата проказа, на която е способен всеки
малък
все още топъл човек,

докато иде към нас,
които продължаваме да жужим онова
we're the low Art Gloominati, and we aim to depress
the scabaret sacrilegends
this is the Golden Age of Grotesque

>>

вода кръжаща над врящата магма върни се обратно вода с всичките гнили листа дюли и ябълки - какао за млякото на мъглата ми will stay slash willing to stay dot org нямам повече точки borrow me some, love will ya високият черен цилиндър пристига с жужене аз чувам I stay казах и тук трябваше да има една от онези моите твоите са издължени конични тринитротолуолени неспокойни I stay away върна стената и тогава го захлупих решително до раменете до раменете си широки са пред откровението на този залез залезът с теб бе винаги такъв кървава дигитална баня от звуци залезът, казвах този кървав кървав портокал разтварящ се отгоре ни I said I stayed backslash I said I'd stay не помня кое от двете изписа над нас но цветовете кърваво златно се разнесоха наоколо а овалът му остана мразя портокали формата се запази и се стегна в пръстен над мен само над мен теб пощади помня как извиках свършиха ми се точките а ти четеше омачкания лист заспал под дюшека на който колко ли пъти са правили любов твоята моята и отново твоята толкова думи изписах у теб докато те любех неблагодарнице а ти четеше четеше и не разчиташе, недоумение гънеше каньони в челото ти нуждая се от точка ето, и последната ме напуска опасват ме некротичните кръгове от лулата ми и пурпурната забрава и лудостта на цветовете ти и крясъците ти за милост за сестрите ти толкова белези ти оставих на тръгване толкова много истории.