с гръмоотводното ветрило на разпада-
щия се
език ще се оплези режещо на
Свода, под който ще мине (нали?) преди да е
стигнал до ъгъла
нямат чи(т)сло крилата на портата
(или
не могат да бъдат прочетени, което е същото)
и ще пусне мъничка бримка в титулната
страница на ненаписаната
понеже autos de ontos ho nous,
hoste kai to telos to zen kata noun
или е меко разгънат този език,
разлистен навътре,
а молекулата
вървя-надолу-и-чувам-как-тъпча-себе си-утре,
е синтезирана от скука
поне вече знае
кое може да замени в ubi bene ibi
patria и съумя да чуе как поляга
косо небето, а меката му плът
изронва влажна прах-
от рози, обстреляли себе си с дъжд
в история на съприкосновението
и да
види гърба си,
залепен о пътя, да придърпа брадата (Му)
(-нежно-стар-бяла, рядка),
размахал крилете на
продраните си чарлстони, лули, грамофони
и ужасния венец на главата си, с всичкия му
пародонтит и цялата проказа, на която е способен всеки
малък
все още топъл човек,
докато иде към нас,
които продължаваме да жужим онова
we're the low Art Gloominati, and we aim to depress
the scabaret sacrilegends
this is the Golden Age of Grotesque
щия се
език ще се оплези режещо на
Свода, под който ще мине (нали?) преди да е
стигнал до ъгъла
нямат чи(т)сло крилата на портата
(или
не могат да бъдат прочетени, което е същото)
и ще пусне мъничка бримка в титулната
страница на ненаписаната
понеже autos de ontos ho nous,
hoste kai to telos to zen kata noun
или е меко разгънат този език,
разлистен навътре,
а молекулата
вървя-надолу-и-чувам-как-тъпча-себе си-утре,
е синтезирана от скука
поне вече знае
кое може да замени в ubi bene ibi
patria и съумя да чуе как поляга
косо небето, а меката му плът
изронва влажна прах-
от рози, обстреляли себе си с дъжд
в история на съприкосновението
и да
види гърба си,
залепен о пътя, да придърпа брадата (Му)
(-нежно-стар-бяла, рядка),
размахал крилете на
продраните си чарлстони, лули, грамофони
и ужасния венец на главата си, с всичкия му
пародонтит и цялата проказа, на която е способен всеки
малък
все още топъл човек,
докато иде към нас,
които продължаваме да жужим онова
we're the low Art Gloominati, and we aim to depress
the scabaret sacrilegends
this is the Golden Age of Grotesque
сводовете с пластмасови диаманти
ReplyDeleteние им заповядваме в омая от "ружови сладки"
да се явят като истински
да ни погълнат в съцветието си
и с малки дъги-езичета да срежат свода
ей че бримки в небесната паяжина
да се изхлузим в тунелите
на продраните синеви
всяка молекула в нас пищи за още:
"ефедрииииин, моля, мъничко, или поне капчица ендорфин, бъдете щедри, коледа е!"
мътните ме взели
кока-коледа е
загърбили сме дирите на сакралното
още преди началото на времената
затова и аз поемам пътя надолу
където собственото ми тяло
очаква да го стъпча безмилостно утре
като синтезираната от скука молекула
за dive-in'a в бримките от продраната: все още се опитвам да не заменя patria, chris
ReplyDeleteза ружите.. и кока-коледа: и колкото по-бяла и рядка е, толкова по-нежно, a 'пътят от ружи все навътре се разлиства'. но за гърбовете: не, нее!, пак си чул писъците, а теб изобщо не мога да те заменя. или досинтезирам.
разкарвам се оттук, отивам при теб, thom и останалите; там винаги е antistatic for my plastic ;)
"the only smiling are you dolls that I made;
cos you're plastic
and so are your brains" m.m.