Saturday, January 5, 2008

[онова осъзнаване, връхлитащо 'надолу по стълбите', след като си блъснал вратата]

deja vous: синтетична вода и пластмасови скротуми; тя - разгъваща
все същата история за пожеланото обездвижване и
инокулацията на времето, за
сноповете (мускулни и_] влакна обладани от проказа
които камъкът лекува вкостявайки ги в разни блюда за езичници, за ахромасията
на онези същите ириси заздравяваща призори, и за
пълчищата слизащи надолу към имената си; и той - дори
не потрепва, отказвайки да напусне вцепененото си
i don't ask much, mrs crowley.

и все същата верига love is madness, отмини нататък - не, hold me thrill me - отмини ме по пътя си, казах - there ain't no unrhymable rhymes, mama - poor child, go find another - mama, i'm comin home, пъдиш ли ме? - технически, ти си обикновен романтик - граматически, ти си достатъчно неправилна за произнасяне - гърлото ми е тясно - гърлото ми е жадно - отивам, където очакват само мен - there ain't no unrightable wrongs - да ми забраниш да вляза в страха си е грешно - никъде няма да ходиш все още - щях да гася вече и да се махам - негасените ти варовици ухаят на война - doves crying out hawks' dreams i'd like to fry and have for supper - вечното ти пладне е пълно с птици, нали - търсех някой да ги избие всичките, войнолюбецо - вярвах, че съм спасен - knock on my wood - been knockin on your wooden language - не помня друг такъв фашизъм над себе си - мила, това е евгеника и нищо друго отвъд - и т.н.

и въпреки позата на history repeating:
нямам повече птици в корема си.
and lemons to squeeeeze. и
непубликувани истини.
doing the waltz.

No comments:

Post a Comment