oud & violin
:: тишината образува берберини по пръстите (ми), окоренени послушно като наргиле в пожълтели длани.

(ми):(нямаменямаменямамеее - не гриза пръчица канела, не съм залепнала о перваза с лице навътре, не мечтая за cittaslow & all и не в моята глава е горан, нито в краката ми мъркат изродените малки на тази slow cheetah
и не аз
имам време, колкото да не заспя от отегчение, не е моя тази сянка, всъщност три, и не съм която се нанизва в обръча на слънчевите петна отново и отново, ka khulu, докато извие свят на утробата, която съвсем не е моята. бройте без мен, дайте следващите. не съвсем kost u grlo, повече mrtva priroda на čorba съм и знам, ще се въдворя без елмаз този път [пукнатината е доволно дълга..)

всяко твое кихване ме разсмива, обичам те толкова болен.


трябват ли ми наистина всички тези фигури? ледът им,
тънък и зърнест, като гората на the cure, арменски лаваш или двумерна вдаденост;
ще нахранят ли белезите ти по мен, ще дими ли
тъкмо казвах, че 2 е ок, понеже има сеч - има и гора, а 3 е твърде
да начупя, помогни ми, цялото това изправено време /станал си сприхав и очите ти са пълни с камъни, исидоре.. прибра ли си вече очите, всичките?/ да, деля те
с тишината в теб, дебнем се; понякога се любим, докато
ти самият спиш. очите й нямат орбити
--тези птици са изкълвали и камъчетата, как ще се върнем по следите, скъпи ханс? (маргарита/грета) --моя гретхен, никога не си знаела кога си пристигнала (ханс/хензел)
накълцала мамилите си, гордо изкълвава всички разпиляни зърна. и когато иглокожите допълзят обратно в дупките си, френумът /ти/ ще се скъса, исидоре.
но ти си добър, добър воин; и тук е възелът.