oud & violin
:: тишината образува берберини по пръстите (ми), окоренени послушно като наргиле в пожълтели длани.
(ми):(нямаменямаменямамеее - не гриза пръчица канела, не съм залепнала о перваза с лице навътре, не мечтая за cittaslow & all и не в моята глава е горан, нито в краката ми мъркат изродените малки на тази slow cheetah
и не аз
имам време, колкото да не заспя от отегчение, не е моя тази сянка, всъщност три, и не съм която се нанизва в обръча на слънчевите петна отново и отново, ka khulu, докато извие свят на утробата, която съвсем не е моята. бройте без мен, дайте следващите. не съвсем kost u grlo, повече mrtva priroda на čorba съм и знам, ще се въдворя без елмаз този път [пукнатината е доволно дълга..)
абе не знам какво да ти кажа
ReplyDeleteчетох ти блога
умопомрачителен филигран, поздравления
но това безметежно нарояване на херметико-поетични неологизми ме втрещи, когато в него припознах материал за тезата на ричард рорти и дейвидсън за случайността на езика. хипертрофиралата метафоричност, която върлува в този и сродните нему блогове, представлява един нескончаем поток от безцелно инфарктни еволюционни скокове. просто е страшно, имайки предвид, че тук поезията подменя ежедневното слово, но без да артикулира тази своя претенция изрично. това подмолно квазихудожествено, полуизповедно каканижене просто харчи едни наглед неограничени ресурси, но всъщност темпото, с което подхвърляте недоносени словоформи, изпреварва естественото обновление на езиковия залеж. липсва всякаква икономика тука. но още по-ужасяващо е, че вече може да се говори за икономика на езика.
разбира се всичко това са глупости, но лепкавото чувство, че разнообразието е обозримо, просто трябваше да бъде рационализирано.
aloha) поздрави и от мен, във всеки случай е била смислена утрата времени да придойдеш насам, или?. thank god your river does not know.. (заигравката, пардон, каканиженето, тук е по морисън, джеймз дълглас). благодаря ти, многомногомногоо, и само две неща (измежду тези, които няма как да знаеш):
ReplyDeleteтака. одобряваш ли начина, по който си в блогрола ми, kamy4e bez myh? единственият общ топос, където можеш да се опиташ да се привидиш видян/наблюдаван е http://rolla-careener.blogspot.com/2008/02/wooooooow.html
недоартикулирана оценъчност?).
и още само това: не чета. от много, много години; почти от самото начало. това е част от нещо по-голямо (с което нямам достатъчен мотив да те занимавам). същественото тук, обаче, е: поела съм си отговорностите за това, също и за ентропията. е? (с извинение, за "подмолно"?!? похабените залежи, но вярвам, че и иронията ти е висока.. затова те и чета. и ще;)
и ще те държа частично отговорен за всичкото това разхитително 'подхвърляне' тук )
)) една кратка версия на безумието по-горе, ако позволиш:
ReplyDeleteето ги "следващите" ).
абе супер си
ReplyDeleteна моменти като че ли даваш малко повече фира от поносимото, но такова едно принципно методично насилие е полезно за хомеостазата на изкуството. стига да не почнеш да срещаш проблеми при пазаруване:)
изключително образни интуитивни синтези
иначе да, мярнах ника си тук още преди време, но едва сега реших да разчовъркам дантелената плът на журнала ти и съответно да се провикна окуражително. радвам се, че ме четеш.