Thursday, May 8, 2008

___
..дъхава, руса сира, от къдраво грозде, просмуква се лениво и зазвучава като приятно ритмично сече и навива, и омотава, без да огъва. ужасно тъжна петниста хиена, боледува заедно с малките си и се влюбва сутрин, само сутрин. разярява се през юни, захищнява за скок, но не отмества нищо с него. очи: отскачат и сетне осъзнават некръглостта си чак до. и даже преди към. слуз по езика, прости.. така.

доведи ме до малко по-нататък, после и сам ще се изведа по опашната си кост. анатомически театър без кокили. дефлация на тъканта без снаряжение с време, с отказано право на разложение. the soles of their souls are on sale (mind you!), а още чуваш съпротивлението под тънката ципа, протяжността на семката; помниш [преди да си съзнал], че ще пиеш прекрасна леш, а след това несмело го и узнаваш през чувствително смътната пара на конденза.. кожата ти също: пие светлина, тръгнала отдавна, възможно е протоните в теб да са от праха на вече изстинала звезда, светлината от която сега те захранва, защото сега е пристигнала. (кога всъщност се случва исторически, кога се изпълнява? преди да 'умре' или сега, когато захранва плътта ти? и кога се случва виновността на оня тип, който възпламенил урината си и открил барута /не помня, за да забравям, но можеше поне да знам/: след края на всички войни, никога или още с първия покосен?) притихва в теб [светлината] и си щастлив, понеже това е свободата, либертинецо, да не помниш. издължаване без заплитания на тънките краища или, въобще, някакъв перфектив, но изкиснат от сол/пот. килът е гневен в спокойна вадичка пот и океанско търпение отлага солен прах в трюма, смълчаващ се прах. харесвам петната по врата ти. цветове от джинджифил, отъркаляно в топъл китайски лак котенце. харесваш как утайката от счукано кафе се втрива в кожата ми, безконтактната афродизия на издраскването справедливо те изправя, тъкмо преди отпечатъка. да, амнистократорите получиха прошка. носът ти, върху който триумфирам отново и отново, и отново. плезири, плезиозаври и други плеонастични мехури, покриващи обгореното място. и !
кукли.., потрисащо. топчици, малки съсухрени олигоспермични валове. изсекват се, инак не могат да се успят. прозяват се дигите и изтръскват всичките ти риби. това ли пишеше по дъното?

2 comments:

  1. не харесваш syrah?) JJ

    и аз съм толкова принципна, гръмовержецо, но не виждам нещо общо. м?

    anyway, пандишпанът става добър само ако не сменяш посоката (на о-бъркване;)

    ReplyDelete