
adolf wölfli
junk food:: "малка вкусна охлокрацийка да ти спретна?"
..и феодите на гнева и радостта се пръснаха като очи от броеницата на краля, отегчен от ярката последователност на триумфите си,
или (малко повече)
от естествеността на фрикцията на езика си
върху клюмналите гърди на наложниците, които му водеха леки
и пръхкави
и отвеждаха тежки като епохи
и слепи.
(осмукваше слъзните им жлези до капка,
отброявайки капките с чисти зъби в дисфагията си)
останаха рибите, или най-вече
пасажите им:
гъвкави линии,
съблазняващи грохнали ешафоди с извивките си
с различно темпо на съешаване
(по-бавно, когато преплитаха повече фигури или се виеха
по-отдалече)
линии, напомнящи сюжет от ludus danielis или клюнестите пръсти
на набоб, разтанцували се
върху девствения хълбок на бяла като смъртта невестулка,
или вкопчили се в смолата на шишарката* в безсъзнателен екстаз,
сякаш в лъсналия плодник на опиумен мак
(тактилна тор от десет бебета, заравящи студените си розови коремчета в
уханната лилава плът с благоговение)
или (малко повече)
от естествеността на фрикцията на езика си
върху клюмналите гърди на наложниците, които му водеха леки
и пръхкави
и отвеждаха тежки като епохи
и слепи.
(осмукваше слъзните им жлези до капка,
отброявайки капките с чисти зъби в дисфагията си)
останаха рибите, или най-вече
пасажите им:
гъвкави линии,
съблазняващи грохнали ешафоди с извивките си
с различно темпо на съешаване
(по-бавно, когато преплитаха повече фигури или се виеха
по-отдалече)
линии, напомнящи сюжет от ludus danielis или клюнестите пръсти
на набоб, разтанцували се
върху девствения хълбок на бяла като смъртта невестулка,
или вкопчили се в смолата на шишарката* в безсъзнателен екстаз,
сякаш в лъсналия плодник на опиумен мак
(тактилна тор от десет бебета, заравящи студените си розови коремчета в
уханната лилава плът с благоговение)
и всички,
заети в очарователната си булимия,
гневящи се и радващи се безмерно
си бяха точно там и си бълбукаха до
някакъв си фанатичен
смисъл.
заети в очарователната си булимия,
гневящи се и радващи се безмерно
си бяха точно там и си бълбукаха до
някакъв си фанатичен
смисъл.
"шишарковидното око", ж. батай
Frenetichni pristypi vyrhu syeshitelni barelefi
ReplyDeleteohlyuvizirani kvazi-senzitivni
hemisferi
nedoizmylchani retencii i stroboskopichni smukateli na danni
okryjavam te, Moss, s pylni s ochi zverove
koito kolabirat v misterium tremendum
тихото ти казване утолява бялото ми, beautiful mind.)
ReplyDelete[ казвам 'тихо', а мисля (в) крясъците на това гърло (удивително е да се види на успение мариино): http://www.youtube.com/watch?v=ajbcJiYhFKY ]
и да.., да, френетични са фуражите на всяка емоционално-булимична 'принцеса', наистина.
(и ще прегръщам детето ви_))