grazie, chris*


[малко - oстро]

тишината старателно зашиваше
ухилените китки на принцесите всеки път
с
корабните си въжета,
а те бързаха
да нанижат гривните си от
малки остри капки венецианско
стъкло върху им

люлката,
която се пръсна на хиляди мънички люлчици
и замайваше хилядите мънички момиченца
с
малки остри зъбки и
неизгубваеми коланчета,
просна изтощението си точно върху меката ми
сутрешна длан
с
поникнала палечка отгоре

излюпили се в
рижата зора,
деветнадесетте пипилоти
с
общо две лунички
се впуснаха
да си търсят разпиляните петънца,
но ги изпомачкаха
с
малките си остри петички,
препъвайки се
в дългите си празни-
чни коледни чорапчета



*за усмихнатото в съня си момиченце измежду исусовите тръни в асфалт (със сигурност греша за последните две в шшистерията си])