и онази огърлица от шийни прешлени
а ръцете ми - каменна сол, изпечена на керемида.
пресипнал и стичащ се на
преспи дозволения и необорени повърхности
охолствайки с мехурите инфлация
на
принципи, на стидни стигми, на забрани
погалваш го по козинката разкаяния
помилваш го от шепа (кичур) само
- лупусът е исполински!!,
но без да скубеш, че и в шепите боли
а той
зарива се дълбоко,
зарива се от смях
This comment has been removed by the author.
ReplyDelete> Odd Crew: http://www.youtube.com/watch?v=AhSHPrRPdt4
ReplyDeleteтака е то, изгряващ от север.
едва ли е осъзнат щом халото му се е о-стъклило
ReplyDeleteи не е виждал 'нар'-а на в. журавльов
знаеш, че и този прото(споро?-)зой в думи е твой. т.е. дантела от мехурчета кипнала сяра за твой клуп от думи. така че за каква познатост on the world става дума? ти, шего/у/биецо.;)
ReplyDelete