погнуса. определяне

стискаш острието тъй дълго че кожата сраства с метала
/оближи юмрука
оближи юмрука си и преглътни електричеството/
- но не изящният химеризъм на гилмор който не отлепя пръсти от струните
а повече свирепият пачуърк на океана при брега
сърцето иска да се пръсне от страхопочитание заради старанието на повторенията
но се смущава като при вида на камея
поради очебийността на стареенето
и просто трепва
милосърдно
ето това е погнусата на снизхождението

обелване на копито когато никой не бива да отпада от впряга
/и веригата е една а целостта неподкупна/
най-доброто което може да се направи е и единствено
- единият отрязва забралото в другия и сетне изсмуква кръвта от мястото
пропивайки се с разболяването
насищайки се като кания с похожденията на нож
обикновено ти
обикновена мен
а после подгъваш крак за симетрия в накуцването
направлявайки едновременно несъвършенството
и удивлението си от вкуса на кръвта ми
такава е погнусата на обичането


ръждива от rokia traore .. този текст остава така непресят-непремесен, защото се пръкна на важна дата 12/08

*generate me limply

да възникваш като плесен, всеки път отново
наистина, сладка плесен, всемогъща с биологическото си нищожество,
но все пак просто плесен.



*Steve Harley & Cockney Rebel - Sebastian

тъканно нежен и жилав във костите,
думите ти като неми змийчета се плъзват от отвора, без да бъдат изговорени.
прозвънява секундата за отричане, но ти си зает да поникваш в мокрите глави на екзекутори и не чуваш звука, а тя е единствената, която ни бе обещана.

бликва остра гора.
в уморените гоблити грейва най-бялата смърт и окосява навреме езиците.
ще признаем накрая, че изпихме дори и леда през пипетата.



честит д., северен.

о паразитните прекъсвания на
ръждивата вода
в петна от мед откапал от тинтяви
(сини)

и също тъй безгрижието на
коварните апостоли на зимата
и тихото й (бяло) пладне
насред съня

полетата окоренена скръб и
грубите налакътници на 'мислителя'
(тъй морави)
прикриващи разтлението в ставите

нима ги мисли някой, а
нима ги помним



благодаря ти, северен. аз отпих и се моля да е била моята чаша ('по заслуги'); сега ти - и смело.