Sunday, February 13, 2011

тъканно нежен и жилав във костите,
думите ти като неми змийчета се плъзват от отвора, без да бъдат изговорени.
прозвънява секундата за отричане, но ти си зает да поникваш в мокрите глави на екзекутори и не чуваш звука, а тя е единствената, която ни бе обещана.

бликва остра гора.
в уморените гоблити грейва най-бялата смърт и окосява навреме езиците.
ще признаем накрая, че изпихме дори и леда през пипетата.



честит д., северен.

2 comments:

  1. затрудняваш ме, но да, одушевеността си е състояние на виновност, на обреченост...

    ReplyDelete
  2. уважавам си го този отсек.
    и ме радва, че го намина и (си) го прие (обекта)

    инак да. даа.

    ReplyDelete