тъканно нежен и жилав във костите,
думите ти като неми змийчета се плъзват от отвора, без да бъдат изговорени.
прозвънява секундата за отричане, но ти си зает да поникваш в мокрите глави на екзекутори и не чуваш звука, а тя е единствената, която ни бе обещана.
бликва остра гора.
в уморените гоблити грейва най-бялата смърт и окосява навреме езиците.
ще признаем накрая, че изпихме дори и леда през пипетата.
честит д., северен.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
затрудняваш ме, но да, одушевеността си е състояние на виновност, на обреченост...
ReplyDeleteуважавам си го този отсек.
ReplyDeleteи ме радва, че го намина и (си) го прие (обекта)
инак да. даа.