погнуса. определяне
стискаш острието тъй дълго че кожата сраства с метала
/оближи юмрука
оближи юмрука си и преглътни електричеството/
- но не изящният химеризъм на гилмор който не отлепя пръсти от струните
а повече свирепият пачуърк на океана при брега
сърцето иска да се пръсне от страхопочитание заради старанието на повторенията
но се смущава като при вида на камея
поради очебийността на стареенето
и просто трепва
милосърдно
ето това е погнусата на снизхождението
обелване на копито когато никой не бива да отпада от впряга
/и веригата е една а целостта неподкупна/
най-доброто което може да се направи е и единствено
- единият отрязва забралото в другия и сетне изсмуква кръвта от мястото
пропивайки се с разболяването
насищайки се като кания с похожденията на нож
обикновено ти
обикновена мен
а после подгъваш крак за симетрия в накуцването
направлявайки едновременно несъвършенството
и удивлението си от вкуса на кръвта ми
такава е погнусата на обичането
ръждива от rokia traore .. този текст остава така непресят-непремесен, защото се пръкна на важна дата 12/08
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
не съм достоен, а - и натрапник (само мъничко, нали, надявам се), но мястото ми харесва:
ReplyDeleteсмелост ли е да вярваш
или да не искаш
понякога виждам усмивката ти
в егоизма на гените
и съм скептичен
че може да ме има
учудването ми не е пристрастеност
в концептуалността на забраните
северен, ама как натрапник.. )) то всичко е трап тъдява
ReplyDeleteза учудването - забравила съм. *
бих се съгласил, че 'всичко' е трап, но какво - с 'учудването'?
ReplyDelete