литургия на оглашените

кората ми
сълзи изобличение
и методично насмолява лада си

ликото все така домогва такт 
и драска 
дрипава синусоида 

и бубите
си пъплят кротичко
тъкат катани
вяло
вяло
вяло..

под сянката 
на гърбава праханка
сияе прошка
ах!


(да можех само
да се пресегна, Господи
да можех 
да изгладя гърбицата..  

но знам, че 
Ти ще ме дочакаш)