Monday, January 28, 2008

[.перкутанно: salif keita)]

новата реколта е прокисната в корена, казва и намества ушите си обратно. честността е конфекция. ..резците им пъргави;
излиняли графити върху присмехулните
зидарии на времето, доверчиво и меко надвесване,
а пепелта им
вяло се стича, фина черна инфузия. толкова много безпричинност, ненасилена красота, произвол, драстична облост в системата грездеи - гвоздеи - гроздове тумор в гърлата на дроздове, а гръкляните пеят ли, пеят; шумят. залей ме, черен дъжд.

"come populate my night again", съшито с червата ми върху гърбовете,
отдалечаващи се различно бързо. плантации пот и все пак пия кафето си счукано, заклеймявайки страстта като робство. метаморфен сад, облегнат на тихото скимтене от немощни саби, изхабени зъби и саблезъбото колело на древното блато в покрайнините. и тогава разкъсва инфибулацията си и пискливо произнася името. произнася: "името."

2 comments:

  1. Имената ни скриват от погледа на усреднеността
    имената са нашата къщичка върху гърба
    вътре е свита на кълбо аурата
    ушите ни отказват да чуят звука
    от хрускането на зърна кафе

    царството на милостта
    стои в края на тунела без светлина

    не знам дали чувам отказаното да се чуе
    или просто се просмуквам с безнадежност

    ReplyDelete
  2. )

    полудява виното в
    доброкачествените гроздове на либертините окопаващи се в рова пред портите на царството
    Всемилостивата се опива да задвижва с косите на Отказаните
    огромното воденично колело (садистичен танц)
    веселостта й е безутешна
    веселостта им е безутешна
    и все така жадно е
    гърлото за онази отвара от болка, умора и скръб
    "пари по-дълго небцето", поклаща глава и отпива

    господи, chris.., красив е, онзи скръбен танц

    ReplyDelete