fugue
оттатък
flaking cornflake*
смени това лице
боли ме доминото ти
от предпазлива тишина
да креснем на някакво рядко наречие
проречи: красиво ли
ще е усилието да оставаме
отвъд силата ако самите сме
накрай света и светът е кравай
изтичат лазурните
златните черните.. а не
трепват родилно утробите
и се будим отсам без възможно оттатък
*Tori Amos: a hell of a woman, or nightingales in your nightmare ..
Just peel out the watchword...
ReplyDeleteще се изплаша от гласа си сега-плаша се да не е само спомен, който да възпроизвеждам
не мога, sparks..
ReplyDeleteсамо тя ми остана (или аз на нея)
пък и тъкмо се унесох в ръмежа (твоя) на стени, които се изваляват в прозорци без рамка
)
"... душата му - зачакала... онази пролука, през която би могъл да напусне кръговрата, в която би могъл да настъпи краят на причините,..."
ReplyDelete"Искам само да те предупредя, жадни за знание човече да се пазиш от гъсталака на мненията и от спора за думите."
знаеш, че грубата версия беше писана за Кей
ReplyDeleteзатова ще си позволя да ти благодаря с цитат /макар и авто~/:
"Но, казват, не по дългата брада ще познаеш кой от всичките е дервишът, а по странно разсеяния поглед, с който ти казва: ‘не знам какво мога да свърша за теб’."
а ти където си
ReplyDeleteхаризматичност
зад хоризонта на събитията
с всяка искреност от дати
и некоректност в изказа
с недостиг на повърхности
виждам как проблясваш
с оптиката на горчива зима
защото все те няма
представям си че си небе
когато сме се срещали
и едва ли ще ти е достатъчно
да си там където съм