Thursday, June 28, 2007
















помня, казах виждам ожесточение в ето тoва лице
а инак мислех за тревожността в линиите му онази
напрегнатост и удържимост на формата
която дълго търсех да видя уподобена

ожесточение което е непоносимо красиво
всъщност казвах нямам утроба да го износя
и все пак чувах как пропищява в пищялите ми
отгатвайки пътя по който поемат

увещавах се трябва да се докосна до него а се
боях до смърт да не се посипя отгоре му изпепелена
припознавайки петите на неродените си деца
нестинари полазили скулите

всъщност търсех оня бряг в прене/бреж/ение
врязан дълбоко,
чудовищно дълбоко в него
Posted by at
Labels:

8 comments:

  1. chrisJune 27, 2007 at 1:56 AM

    под звуците на суровите пейзажи
    които рисуваш
    иззад писъка на неродените ти деца
    чувам гласа
    на хилядите "неродени пилета
    в главата ми"

    ReplyDelete
  2. mossJune 27, 2007 at 4:02 AM

    пейзажи ли, chris..) трябва да видиш това лице.
    still-life "в ребрата"

    о б и ч а м radiohead. и всички неродени пилета в главата на thom.)

    ReplyDelete
  3. chrisJune 29, 2007 at 5:23 AM

    ожесточението е жестовост пред очите -
    о-жест-очен-ие
    затова мисленето за тревожността
    е отвъд виждането

    светът пропълзява изотвътре
    от най-скритите от самите нас
    наши извори
    обглежда ни и ни изпълва
    осетивява ни за себе си
    за да получим илюзията за възприятие

    като гиганския плевел
    и неговото вечно завръщане
    в отречение рисуваме
    тъмната му страна и я забравяме
    но знаем какво става с изтласканото

    въпреки всичко пълзим по килима
    и повтаряме:
    "we gotta get in to get out"
    пълзим към едно и също блато
    и тайно се надяваме
    да успеем да се самоизвисим
    с ръце вкопани в кичури
    от собствените ни глави

    споменаваме Стария Бул Лий
    или Хасъл
    или стария Мориарти
    в маниерен унес
    и парагонални изстъпления
    но яздейки дългото 7 мили чудовище
    не знаем дали блатото не ни е обсебило
    в търсенето на обща основа
    или сляпо откровение

    ReplyDelete
  4. mossJune 29, 2007 at 12:06 PM

    и "по пътя" да подбираме по-острите камъни за почивка
    разиграни пред очите ни гестуси - дали знаеш колко стряскащо близо си тук, chris

    for the snake is
    much too long

    не мога да не пусна да те полази и теб The Song of the Sibyl, или ..The Host of Seraphim на DCD )

    ReplyDelete
  5. chrisJune 29, 2007 at 12:22 PM

    оставям се да бъда воден
    във все по-близо-то

    и да ме полазят
    наречените от теб

    ReplyDelete
  6. chrisJuly 2, 2007 at 6:22 AM

    прииждат на орди
    писъкът им отглъхва в рев
    обземат те

    в резонанс
    с прораснали в пищялите ти напеви
    акостираш в брега
    и цялата му чудовищна врязаност в лицето

    ReplyDelete
  7. mossJuly 2, 2007 at 11:40 AM

    на топло
    в кашмирените ръце на кошмара са присадените на гърбовете ни
    лица

    "отглъхват в рев" )

    ReplyDelete
  8. chrisJuly 2, 2007 at 12:02 PM

    обгрижени от кошмара
    лицата протежират ужаса
    канализират го в писък
    аполонизират го в
    собствената оформеност

    ReplyDelete

Subscribe to: Post Comments (Atom)