Sunday, July 22, 2007

мекотата на сбруите когато се скъсат

разгулни - и в разгула уморени
кентаврите заспиват първо човечески
тогава будните им торсове
ги отнасят правилно към
утешението:

няма преки пътища от
тарика до хахика, башшар*
не прогледнал ни правоверен
дори не талантлив;
казват, трябва да си само
разбойникът с восък в ръка
/може свещ дори и крадена може също
ланолин от овцете ти ако е недъгав пастирът
или жожоба или най-добре убий
бобъра на страха си/,
който иде да снеме отпечатък от
ключалката на зданието
сетне влиза
безукорно красив в сами утробата на
истината и остава глух за
стоновете й

при все това

'дали извлякоха
имената ни из пропастта, или
така ще крачим докато
планината ни ги спомни?
саида аз ли съм или е само
ехото на оня рид?'

не значи много
щом ще ни застигне
най-късната от всички доби в
сподобяване, башшар.
така е, понеже
кентаврите в главите ни са
най-разюздани тъкмо
в юздите си.




*Башшар - 'който носи добри вести'

7 comments:

  1. свещта се топи в подкорието ми
    кражбата става недоказуема
    ланолинът служи за омекотяване
    на напукани от босо ходене стъпала
    но не оправдава недъзите на езика
    утробата на истината е просто утроба
    към която се връщаме като в убежище
    за лъжите си
    да пуснем дивите коне от кръста надолу
    за да се разкентаврим
    и да останем невинни от безножие
    но с покварено съзнание

    ReplyDelete
  2. всичко в скобите дава восък
    извън () е само недъгавият език на саида/=весела/, който "влиза в ключалки всякакви" и снема формата. и после никога не отключва, защото е недъгав и немощен. и само брадавиците му помнят фигурата на отключване; понякога я рисуват върху небцето, изписвайки глухи думи.

    твоето име не е сред свлеклите се, (к)халил, не се обръщай назад

    )

    ReplyDelete
  3. този език
    сам влива мощ в озъбеността си на ключ
    той може да рисува
    дори когато небцето е изранено
    от опити да бъде казано
    нещо, което е отвъд границите
    на езика

    ReplyDelete
  4. аз непрекъснато се свличам
    и се влача
    и изнемогвам
    коленете ми са в рани
    но ти носиш просветлението
    про-из-веждаш видимост
    облъчваш болестта

    вървя в твоя поток светлина
    дори когато нямам сили да се изправя

    ReplyDelete
  5. влековете на доверието
    сълзящи кръв
    дали подозират горещината на
    дланта която
    ще ги застигне
    ще понесат ли кресчендото на върха

    ReplyDelete
  6. mejduvprochem tova prerazkaz po kartinka li e ..?? ili vkarvate repliki v komiks ..?

    ReplyDelete
  7. тъкмо картина липсваше, btw, но ето че с теб нещата се окръглиха

    и - да, саидха е непоносимо сантиментална, като изтрита страница от сп."Дъга". но не вкарва нищо никъде, освен недъгавия си език; tks за снизхождението да се вгледате в брадавиците му;)

    keep in touch, étranger )

    ReplyDelete