мекотата на сбруите когато се скъсат

разгулни - и в разгула уморени
кентаврите заспиват първо човечески
тогава будните им торсове
ги отнасят правилно към
утешението:

няма преки пътища от
тарика до хахика, башшар*
не прогледнал ни правоверен
дори не талантлив;
казват, трябва да си само
разбойникът с восък в ръка
/може свещ дори и крадена може също
ланолин от овцете ти ако е недъгав пастирът
или жожоба или най-добре убий
бобъра на страха си/,
който иде да снеме отпечатък от
ключалката на зданието
сетне влиза
безукорно красив в сами утробата на
истината и остава глух за
стоновете й

при все това

'дали извлякоха
имената ни из пропастта, или
така ще крачим докато
планината ни ги спомни?
саида аз ли съм или е само
ехото на оня рид?'

не значи много
щом ще ни застигне
най-късната от всички доби в
сподобяване, башшар.
така е, понеже
кентаврите в главите ни са
най-разюздани тъкмо
в юздите си.




*Башшар - 'който носи добри вести'