Bread.
Shiro Tazumi
some grafts
или
пожеланите инокулации
( grazie, chris )
парабола на протягането
към сянката
когато
мракът изрязва пръстите и
дланите с търпеливо прилежание усвояват
нрава на граничната межда
протягам очи следвайки очертанието ти
отведи ги от
мен
парабола, любима моя
с инцизии които не
зарастват бликащи сол и
маразъм
докосвам с изрязаните си пръсти
линията ти
загребвам
празно
ласото ти
моя парабола
знам,
my stitches itch so
dearly
параболата е моята траектория
ReplyDeleteв обръщането на погледа
към търкалящия се камък
спрял за малко и получил теб
moss
обезпръстяването е толкова нежно
мракът те стяга в примката-парабола
спомняме си инцестуалните трансгресии
на предимащите гено-френетичната наша карма
докосваме се в парабола
сами сме един за друг ласо на шията
бродериите ти....
нека горят в унеса към неизброди(руе)мото
превръщам се в инокулациите
be careful with them moss
have "a courage to be"
in spite all odds
благодаря, moss
с обрязаните си
ReplyDeleteдлани
прегръщам интуицията ти за
[инцестуалните трансгресии],
която отвежда до онзи горящ /брод/ в бродерията;
него не бива, не бива да преминаваме унесени
тъкмо заради това graft-вам думите си под твоя 'безустен мрак', chris)
твоите grafts пазят интуицията
ReplyDeleteот разбягването на огледалните вселени
горящият брод е границата на възможното
безустният мрак пази всички тайни