defragmento

китките му
избродираха пръсти от мрак
и притискаха
коленете на алеята до
превратно сдвояване
татуирайки
нетърпение
върху
всеки ъгъл всеки
т р у д е н ъгъл
и колко пътеки се връщаха в пастта, понеже по тях не се полепи и крачка, тези гладни езици

.say 'last' in 'b/last' or else take all 'fiction' in 'cruci/fixion' back

тогава
зелените пчели
оставиха зеления си мед
за да го изпият горчивите
устни на зората и отлетяха
олекнало-смислени
a мигът бе разпънат като
насекомо от прах
цветен прах
жуженето на злаковете е самата им форма, ентелехийно разнежени тичинки

.see those tears tear our torahs? torahs cry violet

отмий ме, виолетов дъжд
аз съм грозната форма без цвят

ето, аз нарамвам спуканите си слъзни торбички
на ремък е торбата с удобни заблуди
на топло
в кашмирените ръце на кошмара са
присадените на гърбовете ни лица
а ризомите стоят така добре на дългата бавната идиотски протяжната стълпотворената нощ

и целият този ужас е
мой, само мой. състоянието, което
ще попилея все някога

защото sinister е злокобен и ляв
'разглобихме франкенщайните на паметта си и сега
не помним схемата'

.the highway is only temple-to-temple long. got a pair?
I mean just about any highway

съдраните чували ги изтупват
поне

изтупват ги,
по дяволите.