--/
младата нощ извива ръцете ми с най-доброто от sisters of mercy и нахлуват мокрите отърсващи се кучета на 'добрите стари дни по нощници', размахват потните камшици на езиците си по бедрата ми, увяхнали от умора (чий ли сън са преплували? течността е лепкава) гъста, смолиста виновност по кожата ми, тъкмо когато притреперва от думите на адонис. адонис, красив като елен, строен, самотен и силен, адонис, непорочната маслина в коктейла на бавното ми свечеряване (някой пожела ли да подам солта?) казва ми колко обича особеното полюшване на бедрата ми, когато натежават вечер, тектоничния релеф на гърба и начина, по който походката ми всява смут навсякъде. лекият му загар, който се протяга с всичките си форми към меката ми облост, е кладенец с изгряващи звезди, оживяло средновековие. последното го изричам, докато се впива в устните ми, които успяват да отцедят само нещо като окови(е). толкова си крехък.. а аз съм само страх и болка; отмини по пътя си нататък, адонис. казва, че съм болезнена красота, че е дошъл за болката в мен, че ако бил дошъл заради красотата, нямало да прегризе въжето за връщане.
(../ задушавам се, козината им е пръхкава, тази слуз е стара, стараа; неотмиваема. клепачите ми отново ще прогонят кучетата. завещават ми - всеки път - само всички тези петна по кожата.. настръхнали петна. говеещи смисъла.
но красавица е, господи, отърква се до електричество в мен; ела, нощ, marian, alice, lucretia, suzanne, dominion. удуши ме с the temple of l.ve; косите ти скриват страбизма на нозете ми, хладна моя
Thursday, August 23, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
лепкавата слуз... понякога я усещам по гърба си като невидимо-и-осезаемо присъствие, нещо, което не мога да контролирам и да отстраня
ReplyDeleteпреди няколко нощи сънувах слизане в подземия, върху мен течеше миазмена течност от спукани канализационни тръби, газех до колене във фекални маси, отвратително, като онази слуз по гърба ти
може би сънят ми е предизвикан от чувство за вина, знам ли
) напоследък се оставям на дългобедрата нощ да ме обкрачва с Morrissey, The Cure & SoM, особено с последните, chris. гласът на Анди в Marian или в The Temple.. захвърля обратно на течението, праща ми верните стражи на едно deja vu, от което и клепачите не успяват да ме отърват
ReplyDeleteсигурно з-то the snake is long [..] miles, знам ли
неизречимо дълга е, да
ReplyDeleteпрости ми дългата пауза...
кичур от косата ми разрязва въжето за връщане
ReplyDeleteти си свободна, moss
бягай далеч от кучетата
изгони ги с екартиране на клепачите
Е, не! :D
ReplyDeleteyo),
ReplyDeleteе, не може все да
http://www.youtube.com/watch?v=iXuJGUKCjS8
обичам това парче.
Нека не защитаваме толкова пламенно своето прекрасно и съкровено АЗ зацапано случайно и всичко ще е наред. Не сме просто фекалии носещи се по течението
ReplyDeleteсъгласна:), само.. да не се чете като нарцистична параноя, твърде далеч е от това. дежавуто се стоварва красиво, разбира се.)
ReplyDeleteИзвини ме всъщност имах предвид коментаторите - има нарциси сред някои от тях:)
ReplyDeleteне!), всъщност все още нямам нито един такъв в колекцията (ужааасна думичка). да се оглеждам ли?
ReplyDeleteхей :)
Е вече имаш:)
ReplyDeleteдоживях ли?;) стига, не мисля така.
ReplyDeleteпо-здрав поздрав с Hyacinth House на Морисън или Narcissus Narcosis на Менсън, pick one - за благородството ти, което задължава.
)