..разправят,
проследили пръстите които потропвали
по твърдия въздух напускащ устата й - пръстта
как поела нагоре към изхода с крясък поднебен
изсипвайки глухо сияние застиващо време - мастило
напрегнало разказ над него вещаещо слово
на прозелита край портата
и как ги приела у себе си и ги повела -
крачещи
на пръстиг от нея бомбили без мате
изронили
среброто си
твърде късо е присъствието ми откакто съществува съвестта и очарова собствената си злина
ReplyDeleteтвърде дълго е моето отсъствие - от себе си
ReplyDeleteпред/верието ми -
някакъв такъв вечен прозелитизъм, на един пръстиг отстояние, в очакване на нафора, слово и път
и какво, в съмнението и безволието си, утъпквам около портата на Вярата, ако не ров?! f.ck:
there must be some way outta here, said the joker to the thief, а на този Джим съм склонна да вярвам, знаеш, пък и are you experienced
Am I?) Who/She knows?):
ReplyDeleteкато да покълваш по епитела на изранени сънища и прическите
на вятъра да са грозни
I haven’t seen/found it, yet, although, I’m close to, I feel.
Howsoever,
“Any time you need me…”
жестока просто
ReplyDelete..и тежка до смърт.) и все пак би тръгнала да еквилибрира по къдрица от красивата ти глава, макар да не може да я изправи. липсваш ми, blue
ReplyDeleteпоздрав с road trippin на rhcp -
http://youtube.com/watch?v=LZvRj726ipg обичам всичко в това парче, и думите, особено тях!, всичко; взривява солни мини в очите ми
Наричане и извержение. Отговорността като вменяване и чувство - бунтът откъм отношение къмто осъществено насъщие. Покой и нищо
ReplyDeleteI. Тъждеството на екзистенцията:
1. при-тежание = ангажиране с (тегобата на) битието;
2. у-нищожение = въдворение в (скуката на) нищото;
3. чувството на от-говорност, извержението: притежание = унищожение. Нищото на живата смърт.
II. Екзистенциален излаз изот прагматиката: Да притежаваш нещо значи да можеш да го унищожиш в правото си на собственост, т. е. да го откажеш в социалната му битност на "твое нещо" (вменена от-говорност, наричането).
III. Светът, населяван от сенките на собствениците, изгаря в огъня на битието.
IV. Перспективата: пепел и дух. Вихрушката на изфирясването. Покоят на ефира.
... and the Shadow Host withdrew to the shore. There they stood silent, hardly to be seen, save for a red gleam in their eyes that caught the glare of the ships that were burning. And Aragorn spoke in a loud voice to the Dead Men, crying:
"Hear now the words of the Heir of Isildur! Your oath is fulfilled. Go back and trouble not the valley ever again! Depart and be at rest!"
And thereupon the King of the Dead stood out before the host and broke his spear and cast it down. Then he bowed low and turned away; and swiftly the whole grey host drew off and vanished like a mist that is driven back by a sudden wind...