[\боровинки? с листа, sweet raisin girl.


(на rahenna > обещаният боровинков пай)

костилка от личи, пуснала коренче непреднамереност
в гърлото на гарафата. и вино от стафиди, >\ това грозде
безпаметство, което декантира индиговата нощ от пяната,
прерязва гърлата на онези славеи в кошмара
/които звучат прелестно на езика на авалон/ точно през песните::

дъвча я вече час и по небцето ми се стича стипца; чувам я
белезникава, но се сгъстява петмезено тъмна. чувам също и
"ти си птицата в утринта ми". пробуждам първо краката си
и ги отвързвам, а пътят от ружи все навътре върви,
разлиства въпросите, чворовете и безпричинната си тъга.
помня, че веднъж се събудих в далака, където пак оня език укрива меланхолиите и глоситите си;
тогава се видях увита в съдран слоган "violence. the lost archipelago. декомпозиция, декапитация, краста"; само това разчитах, подгизнал бе целият, въпреки сушата. и когато
снех отпечатъците си, останах съвсем гола под тях, сляпа
като бебе. и не чувам вече
"яж орехи, за да станеш красива, дете."

извади тази костилка от личи от
гърлото ми и посади
друго там,
се чувам да казвам.