отекли ли са бузите на пневматичния топор?,

разказваше крастите си фрог-граната, напусната от ръцете на Поборника за милост, изпаднал в ярост пред
огледалото.

но старият бук не отговаряше, понеже езикът (който единствен не подмина буцата сол в корема му), беше лишен от брадавици и не изтръгна възторг от хралупата. беше лишен и от собственик.

а клоните
обесиха слънцето, вместо да полюлеят ботушите на Укротителя на гневните, и свидната (единствена) праханка все така киснеше в мътилката от бъбреците му,
неблизвали под дърво.

една мисъл изтърсаче запокити бъдещата прахан и синтаксиса си в утвара под ствола, попи мустачки от сочното лико и самоотвержено кихна от полена в розата на вятъра, анемична на посоки,

само за да признае, че отпуснатата кожа не е гальовна, а
просто мека; кожа на бълнуващ огледало запасняк, отказал да напусне утробата с близнака си.

втвърдят ли се корички по крилете ви
мрачни принце, застъпили сте плаща си; наредете да срежат пискюлите

студено пресовано
останалото време се изниза
като последен къс от кожа на крехар
секунда втренчване в трептежа на клепачите му
и вече бе
ден минус първи
а в него

секундата
отрони грохотно овала на
скрипеца си
и се стаи във чизмите от
живораждаща
почти библейска кал;
притихна бавно (с онова скимтене -
пред острие подадено внезапно вместо огледало
към мястото което няма как
да видиш)

и пак тогава - в оставащите мигове
пак там - във топлата им хватка
(все същата контрактна мека кал)
и все така - внезапно
изпълзяха другите на главоногите
дотътрили се върху камъните да моржуват
или да мъркат предъвквайки за кава-кава в ден последен
косите жилави на беренике палестинска. сетне литна
рязко въздух в ноздрите им
изпръхтяха
девет атмосфери долница в нощвите
или бяха десет.

маята лумна!
маята кръвна в
пепелището.. преся си зърното без време
миниатюрна пепеляшка от тафта
това което не гори е само фигурката върху флока -
изящно голо тяло в спазъм на електра

и свърши всяко съвършенство. и резигнира
шумно тишината
на педантично бяло положено всред
крясъци на шарени петна от цвят
обран с коса от другите.
понеже чуваха единствено
което
могат

и рече:
воини на кода,
скърпете флаговете си; деня
пропуснахме.