разказваше крастите си фрог-граната, напусната от ръцете на Поборника за милост, изпаднал в ярост пред
огледалото.
но старият бук не отговаряше, понеже езикът (който единствен не подмина буцата сол в корема му), беше лишен от брадавици и не изтръгна възторг от хралупата. беше лишен и от собственик.
а клоните
обесиха слънцето, вместо да полюлеят ботушите на Укротителя на гневните, и свидната (единствена) праханка все така киснеше в мътилката от бъбреците му,
неблизвали под дърво.
една мисъл изтърсаче запокити бъдещата прахан и синтаксиса си в утвара под ствола, попи мустачки от сочното лико и самоотвержено кихна от полена в розата на вятъра, анемична на посоки,
само за да признае, че отпуснатата кожа не е гальовна, а
просто мека; кожа на бълнуващ огледало запасняк, отказал да напусне утробата с близнака си.
No comments:
Post a Comment