втвърдят ли се корички по крилете ви
мрачни принце, застъпили сте плаща си; наредете да срежат пискюлите
студено пресовано
останалото време се изниза
като последен къс от кожа на крехар
секунда втренчване в трептежа на клепачите му
и вече бе
ден минус първи
а в него
секундата
отрони грохотно овала на
скрипеца си
и се стаи във чизмите от
живораждаща
почти библейска кал;
притихна бавно (с онова скимтене -
пред острие подадено внезапно вместо огледало
към мястото което няма как
да видиш)
и пак тогава - в оставащите мигове
пак там - във топлата им хватка
(все същата контрактна мека кал)
и все така - внезапно
изпълзяха другите на главоногите
дотътрили се върху камъните да моржуват
или да мъркат предъвквайки за кава-кава в ден последен
косите жилави на беренике палестинска. сетне литна
рязко въздух в ноздрите им
изпръхтяха
девет атмосфери долница в нощвите
или бяха десет.
маята лумна!
маята кръвна в
пепелището.. преся си зърното без време
миниатюрна пепеляшка от тафта
това което не гори е само фигурката върху флока -
изящно голо тяло в спазъм на електра
и свърши всяко съвършенство. и резигнира
шумно тишината
на педантично бяло положено всред
крясъци на шарени петна от цвят
обран с коса от другите.
понеже чуваха единствено
което
могат
и рече:
воини на кода,
скърпете флаговете си; деня
пропуснахме.
Wednesday, September 3, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Благодаря. Олющената светлина не ражда и "зная/еше какво искам/ш", но не чувства или усеща че не Е отколкото е друг?
ReplyDeleteдруг ли.. друг. да. (дори не в срв, а изобщо) но - нека остане и този
ReplyDeleteпък и не съм ли сама цефалопод, изпускащ мастилото си (само) в отбрана
"jivorajdasta kal" e zavidno dobro :)
ReplyDeleteвиж ме кога чак се извличам дотук..
ReplyDeleteинертното злато на креационистите;) все пак за предпочитане са периодите (ни) на полуразпад, нали?)