Saturday, January 30, 2010

златото ми почернява


виж как катранът е потекъл от върха
към корените му
и също вероломството,
с което ще приижда тласъчно
непредвидимо

опипва чистоплътно - с пръсти на слепец
и търси единствената здрава вена
и весело нанизва острия си шверт в
разплискалия се кармин

докато бронзовият бра набива
пироните си светлина в стената


до карналава ще са наковани вече всичките

3 comments:

  1. дали;)
    всякое смрачаване погледнато отвън е като всяко друго ...

    ReplyDelete
  2. страхотно е*
    калено, стръвно, цветно

    ReplyDelete
  3. @ *северен, отговорих ти в зелената.. и все пак си прав, нямам причина да те опровергавам толкова късно. така късно, че почти съвсем призори, искам да кажа;)

    @ *stein, стръвно е, да; да си ме виждал да се похищавам с нехайство или малокръвно?) така де, знаеш ме.



    а иначе просто гледам малко ейджистки на овластяването на цветовете, когато си избрал да затвориш очи несвоевременно; това е

    ReplyDelete