онези на топло
на подбудителите към дъжд раздават топла леща,
на валялите - само топло
(така ще избереш къде да пристигнеш.
вече там, остава да познаеш своите
измежду колоните осъдени;
гледай за мухи и птици в ниското
и излъхват ли пара пищялите им.
всички сърца са филцови
също и твоето, но не бой се;
трябва само да изтъчеш останалото,
щом веднъж си се строил.
ще подбереш най-фините влакна,
най-добрите бои,
а краищата ще оставяш свободни,
защото
дълго ще валиш,
а превалиш ли, възелът ти ще е един,
само един.)
възрадвай се
в зазоряването
ReplyDeleteне(ооо)съществен назрявам като сън
да съм научил
да не мисля недостатъците
(‘добродетелни са знаещите’
ха)
защо ли да се кипря в прекипяла гузност
стоя но не оставам
тенекиено естествен –
глупостта на прикования е еретична
(естетична? – нее)
и правдивото е едностранчиво
красноречиво е прихванало количество
и се утаява
с температурата на очевидно –
прекъснатата непосредственост
на отношението
за да се види парадоксът като качество
красиво за изговаряне да е натрупването-заразяване с количество, щом и ти го допускаш, киприянино**
ReplyDelete